Детски свят
Фотограф: Регал
Фотограф: Регал
Тридесет и девет процента от домакинствата в българските градове имат деца на възраст до 18 години. С едно дете са 26%, с две деца - 11.8%, останалите са с три и повече деца. Наличието на деца е много пряко свързано със социалния статус на домакинството. При най-високия статус (първи) домакинствата с деца са и с най-голям дял - 48.5%. За сравнение - при най-ниския статус (четвърти) делът им е 31%. Ситуацията при образованието е доста интересна: при домакинствата, в които родителите са с висше образование, делът на тези с деца е 35.8% (малко по-малко от средното за градовете). При домакинствата с основно образование всяко второ има дете. В София домакинствата с деца са най-малко (33%), а в малките и средните градове този процент е 41.4%.
Към децата са насочени погледите на много производители на стоки и храни, необходими за развитието на поколенията. Домакинствата с деца до една година са малко по-малко от 2%, тези с деца на възраст между eдна и две години - 3.9%, в следващата възрастова група, три - пет години, този процент е 7.7%.
Темата за детските продукти е всекидневие за част от домакинствата. Почти 10% от градските жени на възраст между 15 и 69 години си говорят за тях с много и различни хора. За 24% от жените тази тема е ограничена в разговорите с приятели и членове на домакинството.
Освен това жените определено са специалисти в реклама "от уста на уста" на детски продукти. Тридесет и четири процента от тях смятат, че могат да дадат средно и над средното за всички количество информация за определен продукт. Двадесет и девет процента смятат, че биха успели да убедят всички около себе си за продуктите за деца.
Последната година е била щастлива за 1.4% от домакинствата и те са се сдобили с първото си дете. Второ или следващо дете в семейството са имали 0.84%. Малко под 1% са планирали първото бебе за следващата година, а следващо - само 0.63%. Трудно е да се каже дали тези малки проценти са резултат от кризата, или просто хората не планират в това отношение.
Малко информация и за продуктите за деца и бебета:
Бебешка или детска храна
От градските домакинства 5.4% са ползвали детска или бебешка храна през последните 12 месеца. Социалният статус е пряко свързан с употребата на тези продукти и това си личи от дела на потребителите във всяко от четирите нива. Най-висок е този процент при хората с най-висок статус (първи) - 8.8%, 7.8% е потреблението при второто ниво, 6% при третото ниво и само 2.5% при последното, четвърто, ниво. Интересното при потреблението на бебешки и детски храни е, че 30% от хората (първо и второ ниво) генерират почти половината (48%) от потреблението.
При честотата на потребление ситуацията е следната: 1/5 от потребителите ползват четири пъти дневно и по-често този продукт, 30% два-три пъти дневно, 20% веднъж дневно, 12% два-три седмично. Най-използвани са храните в бурканчета – 66%, следвани от храните в кутии - 55%, и 28% използват храни в пакети. Първата марка по потребление е "Ганчев" – 35%, следвана от "Слънчо" – 29%, и "Нестле" – 24%.
Бебешко мляко
Сравнително малкият брой новородени определя и ниското потребление в тези категории. От всички домакинства в градовете на България 3.5% са използвали бебешко мляко през последните 12 месеца. От всички потребители на бебешко мляко 83% го използват всекидневно (веднъж на ден и повече). Топ 3 марките са Frizolac с 27.5%, следвана плътно от продуктите на Nestle – 22.3%, и Nan – 19.6%.
Бебешки пелени
В тази продуктова категория удобството бързо измества традициите. Цели 5% от домакинствата ползват пелени при отглеждането на наследниците. Ако сравним този процент с процента на бебетата до две години, твърдо можем да заявим, че ако не всички, то почти всички родители използват продукта. А и предлагането в този сегмент е изключително разнообразно както по качество и цена, така и по количество. Може да си закупиш и на бройка, не цял пакет. Една четвърт от всички потребители използват четири и повече пакета месечно. С три пакета се справят също 1/4. По 30% ползват два и един пакет месечно. Почти половината (48.3%) от всички използват по четири или повече еднократни пелени за едно денонощие. Най-използвани са пелените, станали нарицателно за този продукт - Pampers, 63%. Следват ги Molfix – 20.4%. На трето място от почти 20 марки се нарежда категорията "други" с 12.6%, което се обяснява и с необятния пазар на бебешки пелени. На четвърто място са пелените Libero с 10%.
Влажни кърпи за бебета
Продуктът явно се използва много и от хората около бебетата. Иначе няма обяснение за високия процент употреба, и то не сред домакинствата, а индивидуално от жените. Почти една четвърт от всички жени са използвали влажни кърпи за бебета през последните 12 месеца. При това най-голяма е употребата му сред жените, представляващи хората с висок социален статус (първи – 35%, и втори – 31%). Продуктът се очертава като предпочитан от жените, живеещи с партньор (30%). При семейните жени потреблението е колкото средното за категорията - 24%. Малко по-висок е процентът на ползващите го жени, които не са направили стъпката да заживеят с партньор или да минат под брачния олтар. А че продуктът се ползва от жените в много активна възраст, се доказва и от факта, че 36.6% от 20-29-годишните и 31% от следващата възрастова група - 30-39, го използват много над средното. Друг индикатор, че продуктът е част от всекидневието ни, е честотата на употреба. От потребителите 56.6% използват продукта веднъж дневно и по-често, два-три пъти седмично ги ползват 30%, а останалите веднъж седмично и по-рядко. Най-използвани са бебешките влажни кърпички на Nivea (22.2%). На второ място са Baby Fresh (18.2%), следвани от "Арома" (16.7%).
| Социалният статус Социалният статус при изследването TGI се определя на четири нива. При определянето са включени много на брой индикатори с различна тежест за възможностите на потребителите. Сред тях са не само образование, а и притежаването на различни продукти, пътувания и др. Това позволява сравняването на потребителите в различни страни, тъй като индикаторите са еднакви във всички 70 държави. В първото ниво са включени 10% от населението, събрали най-голям брой точки, в следващото ниво (второ) e 20% от населението, в трето e 30%, a с най-нисък социален статус са хората от четвърто, които са и с най голям дял - 40%. |
| Детски играчки След толкова задължения (за родителите) време е за забавления (за децата). От цялото градско население на България 17.9% са купили през последните 12 месеца играчки и игри за деца (без компютърни игри и конзоли). Майките са малко по-активни от бащите - играчка са купили 21.6% от жените срещу 14% от мъжете. Най-щедри са били 30-39-годишните, като 29.6% от тях са се поддали на желанията на децата. По-склонни да купуват играчки са родителите с висше образование - 22.4%, както и хората с висок социален статус: първи – 33.8%, и втори – 26.2%. Колкото е по-малко едно дете, толкова са и по-малки разходите за играчки, независимо дали то е собствено, или е на приятели. За деца до шест месеца под 100 лева са похарчили 12.7%, между 100 и 199 лв. малко над 1% и над 200 лева са похарчили под 0.5%. В следващата детска възрастова група, 6 - 18 месеца, сумите са следните: под 100 лв. – 15%, 100 - 199 лв. – 2%, над 200 лв. - 1%. За децата от 19 месеца до 3 годинки похарчените средства са следните: под 100 лв. – 18.5%, 100 - 199 лв. – 2.4%, и над 200 лв. – 1.5%. През последните три месеца най-много са закупени меки (плюшени, гумени) играчки – 22.5%, образователни игри – 18.8%, и кукли – 14.8%. Играчките, закупени през последните три месеца, отразяват неспирната работа на китайския народ и на малките неназовани работилнички. Графата "други" е убедителен лидер сред играчките с 39.9%, следвани от известните Barbie – 6.6%, Chicco – 6.3%, и четвърти в тази класация са играчките на Disney с 5.3%. Местата за покупка на играчки през последните три месеца са изключително разнообразни. Първото място убедително се държи от специализирани магазини за детски играчки с 40%, второто е за различните сергийки и магазинчета "за всичко и всички" – 18%. След това идва ред на: магазините "Джъмбо" – 12%, шопинг центровете – 9.7%, и "Хиполенд" – 7.9%. Със или без стратегии за раждаемостта, със или без закон за детето този сектор е изключително интересен, динамичен и винаги ще генерира значителни обороти. Децата са висша ценност и българският родител е склонен да даде всичко за (на) детето си. |
.