Регистрация

Лек реванш на замразеното пилешко, но продажбите на охладено ще растат

Автор: Мара Георгиева 03 май 2012

Вътрешният пазар засега се захранва предимно с местно производство

 
Автор: Shutterstock

   След големия срив на икономиката през 1997-1998 г. (когато потреблението на пилешко бе паднало под 10 кг на човек от населението) и последвалата психоза около птичия грип през 2008 г. официалната статистика отчете, че консумацията на птиче месо в страната е достигнала около 20 кг на човек от населението. По този показател България се приближи до останалите европейски страни (20-22 кг), но все още е далеч от навиците в САЩ (37.5 кг) и Бразилия (32 кг) например.

Приблизителна представа за обема на пазара на пилешко в страната дават официалните данни за производството, вноса и износа. Консумацията обаче е по-голяма, тъй като птици за лична консумация се отглеждат и в семейните стопанства. Като цяло изследването на този пазар е трудно, тъй има много небрандирани продукти, които се предлагат непакетирани в търговските вериги, уточняват експерти в сектора.

През миналата година са произведени 107 хил. тона птиче месо, от които 73 400 тона бройлери (с 2300 т по-малко в сравнение с 2010 г.), показва информация от Съюза на птицевъдите в България. Зад граница са продадени 52 хил. тона, главно бяло месо.

Пазарът се раздели с вносните евтини пилешки бутчета от Бразилия например, тъй като след присъединяването на страната към ЕС митата за доставки от трети страни станаха драстично високи. Затова сред внесеното през миналата година птиче месо (90 хил. тона) преобладава замразеното машинно обезкостено пуешко, което се влага в колбасарската промишленост. В тези количества е включена и доставката на пуйки преди Коледа, защото местното производство не може да отговори на търсенето. Изводът от официалната статистика е, че вътрешният пазар се захранва предимно с бройлери местно производство.

Производителите на птиче месо в страната са над 150, а кланиците са 12-14, посочват от Съюза на птицевъдите. В топ 3 на компаниите, предлагащи пилешко, са "Градус" - Стара Загора, "Пилко" - Разград, и "Гала" - Монтана.

Не само в България

"Пазарът на пилешко в последните години е относително постоянен като обем и цени", казва Иван Ангелов, собственик на "Градус" - Стара Загора.

"Консумацията през 2009 г. беше добра, през 2010 обаче имаше спад на пазара с около 5-7%, а през 2011 г. се върнахме на равнищата от 2009 г. Продажбите зависят много от това дали е успешен туристическият сезон през лятото", коментира Любомир Лозанов, изпълнителен директор на "Амета холдинг", в чийто състав е "Пилко" - Разград. И уточнява, че производителите разглеждат пазара не само като български, а по-широко - в добавка с румънския и гръцкия.

Част от фирмите имаха добри продажби в съседна Румъния през последните две години. Напълно възможно е обаче доставките да бъдат преустановени заради субсидиите, които получават птицевъдите в Румъния. Там държавата финансира безвъзмездно 17-20% от продажната цена на пилешкото. Това дава възможност на местните фирми "да играят агресивно с цената". Тази субсидия беше факт до края на 2009 г., после отпадна и точно това позволи на българските дружества да продават добри количества.

Напълно възможно е румънската държавна субсидия да обърне и посоката на доставките. Факт е, че в последните месеци в страната ни влизат доста активно охладени пилета от северната ни съседка. Част от фирмите, които препакетират продукти, дори ги предлагат като български. Румънското пиле, продавано в България, е на конкурентни цени, защото за част от количествата не се плащат данъци, твърдят собственици на птицеферми. Затова в бранша го наричат още дедесарско. Друга част от количествата вносно пилешко, които се доставят в страната, пристигат от Полша.

Свежо и/или замразено

Според Иван Ангелов свежи пилешки продукти се предлагат на пазара от 2001 г. и търсенето им расте - съотношението е в полза на охладеното (70-75%), а не на замразеното. Ангелов уточни още, че покупките на цели пилета преобладават, но потреблението на разфасовки (бутчета, филе и др.) също се увеличава. Нина Костова, маркетинг директор на "Градус", обяснява тази тенденция с възможността на купувачите да управляват по-добре семейния бюджет - например двама души си купуват само две бутчета, а не цяло пиле.

"Продажбата на свежо месо е специфична, краткият срок на годност изисква много добра организация и перфектна логистика", описва характеристиките на този сегмент от пазара Костова.

"Затова охладеното пилешко се предлага само от големите производители и само в търговските вериги. Свежото месо трябва да бъде консумирано до седмица, максимум до 9-10 дни, а това изисква прецизна сметка и от производителите, и от търговците. Замразените пилешки продукти са запазена марка за малките производители и магазинчета", обясни д-р Димитър Белоречков, заместник-председател на Съюза на птицевъдите в България.

Любомир Лозанов смята, че в годините на криза има известно връщане към покупките на замразени пилешки продукти заради по-ниската цена, но уточнява, че не разполага с представително проучване по темата.

Според производители около 70% от консумацията на пилешко е в домовете, а останалите количества - в хорека канала (който се разделя на обекти за продажба на пилета на грил и на ресторанти, където най-продавано е пилешкото филе). В заведенията се предлагат и най-много заготовки от пилешко, включително замразени и обработени с вода.

С постоянни фенове

През пролетта на 2008 г. френската компания Duc ("Дюк") разнообрази предлагането и заедно с българския си партньор "СВС 98" започна да отглежда в България специално селектиран хибрид между бройлер и фермерско пиле (домашна кокошка). Пилето Дюк, наричано още жълтото пиле (заради царевицата, с която се изхранва), има верни фенове и продажбите му поддържат постоянен, макар и неголям пазарен дял. Негови почитатели са хора с добри и постоянни доходи, тъй като то е с около 20-30% по-скъпо от стандартните бройлери. "Отчитаме лек ръст и нови почитатели. Имаме пазар на пилето Дюк и зад граница. Продаваме в Румъния под същата марка, интерес има и от Гърция. Освен това кръгът на потребителите се увеличава, бизнес клиентите ни растат. Пазарът е чувствителен, без сътресения, но и без резки скокове", обобщи Станислав Пукарев, маркетинг мениджър на "СВС 98".

Специфична ниша са и продажбите на пилешко под собствените марки на веригите. Тези продукти също имат верни почитатели заради по-ниските си цени. Едно от обясненията е, че разликата в цените идва от маркетинговата подкрепа на бранда, която започнаха големите компании. "Пилко" - Разград, беше първото дружество в птицевъдния бранш, което започна рекламна кампания. Миналата година "Градус" също инвестира в имиджова и образователна кампания. "Предложихме нова опаковка цветно фолио и различен от познатия досега дизайн на опаковките. Сменихме логото си, за да визуализираме усещането за домашна храна и за да се отличаваме лесно от другите продукти в търговската мрежа. Това привлича нови потребители, които досега не са имали възможност за лоялен избор на марка", обясни Нина Костова.

Без вода

Друго обяснение за разликите в цените на пилешкото е технологичната и законова възможност в продуктите да се влага вода. През лятото на миналата година Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните след съвместна проверка обявиха, че при 7 от 12 проверени фирми са установени нарушения, определени като "нелоялни заблуждаващи търговски практики".

Стана ясно, че някои производители са етикетирали неправилно продуктите си - като "птиче месо" (което според еврорегламентите означава, че не е подлагано на никаква обработка освен студена) вместо като "заготовка" (която позволява добавяне на вода и водно-солиеви разтвори). Проверката стана повод контролните органи да уточнят, че влагането на вода в пилешкото е разрешено, но ако тя е над 5%, трябва да бъде изписана на етикета в списъка на съставките. Казусът отново напомни на потребителите да се научат да четат етикетите върху продуктите.

"Ние въведохме първи изписването на подробна информация на етикета: без хормони, без консерванти, без добавена вода. Целта на специалната ни образователна кампания по темата "натурален пилешки продукт" бе да запознае потребителите какво точно е чисто пилешко месо, какво консумират и с какво качество е то", обясни Нина Костова.

Очакванията

Производителите в бранша не очакват увеличени продажби нито в страната, нито зад граница. В първия случай обяснението е в относително постоянния брой на българските граждани и на туристите, а във втория - в поскъпналите горива, които лишават бизнеса от главния му коз - по-ниската цена.

"В световен мащаб продажбите на пилешко растат, но в България пазарът ще остане стабилен и с непроменени обеми", прогнозира Любомир Лозанов.

Интересът на хората към това с какво се хранят обаче се засилва и това със сигурност ще увеличи продажбите на охладено месо, прогнозират собственици на птицеферми.

Друга отчетлива тенденция, която ще влияе върху пазара на пилешко, е повишението на цените на фуражите. От началото на годината соята например отчита ръст от 35%, а царевицата - от 23-25%. Фирмите вече нямат резерви за неутрализиране и затова в резултат на по-високата себестойност може да се очаква повишение на цените на пилешкото с 5-8% до лятото, прогнозират производители. Друго възможно противодействие е редуцирането на промоциите в опит да бъдат задържани цените на пилешкото, които не са променяни от края на 2010 г.

Още за разходите

През март 2012 българските домакинствата да харчили средно на седмица по 11 млн. лв. за пилешки продукти. Най-много пилешко се яде в Южен централен регион, отчита Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на "Маркет тест". От 2002 г. компанията прави TGI проучване за потреблението на различни видове стоки. Изследването се извършва в над 70 държави в света по една и съща методика и се отнася за над 200 продуктови групи. Общата сума, похарчена от домакинствата в страната за покупка на замразени пилета, намалява - от 6.757 млн. лв. за седмица през лятото на 2009 г. до 5.870 млн. лв. през зимата на 2010 г. От есента на 2011 г. обаче е налице обратният процес - отново предпочитанията са в полза на замразеното и през март 2012 г. седмичните му продажби достигат 6.135 млн. лв. При охладеното пилешко се отчита повишено търсене - през лятото на 2009 г. домакинствата харчат 2.910 млн. лв. за седмица за покупката му, а през март 2012 - 4.840 млн. лв. Средната цена, която плаща едно домакинство за седмица за замразено пилешко през лятото на 2009 г., е 8.31 лв., през зимата на 2010 г. тя е 7.49 лв. , а през март 2012 - 8.20 лв., отчита "TGI Маркет тест". При охладеното пилешко през лятото на 2009 г. средната седмична сума е 9.47 лв., през пролетта на 2011 г. се отчита минимален спад от 8.97 лв., а през пролетта на тази година е 9.01 лв. В София сумата, дадена за седмица през март 2012 за замразени пилета, е 1.555 млн. лв., а за охладени - 1.480 млн. лв. Средната цена, която плаща едно домакинство в столицата на седмица за замразено пиле, е 10.20 лв. и 10.50 лв. - за охладено. В малките градове цените са по-ниски и са съответно 7.50 лв. за замразено и 8.26 лв. за охладено, съобщи Ивайло Богомилов.

 

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
Николай Бекяров: През 2021 г. пазарът на сладолед спадна до 104 млн. лева Управителят на "Юниливър Айс Крийм България" посочва пред "Капитал", че цените вече са увеличени с 12-20%
Големите вериги имат приходи от 16 млрд. лв., или 1/3 от оборота в търговията на дребно Изследването на ИПИ показва огромни скокове в бизнеса през 2022 г., когато и инфлацията растеше. Във веригите работят над 53 хил. души