Законотворчество в условията на общ вътрешен пазар
Автор: Регал
Какво е общото между измененията на Наредба №32 от 23.03.2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици, приети миналата година, и новия Проект за изменение и допълнение на Закона за здравето, който въвежда режим за продажба на енергийните напитки, еднакъв с този на алкохолните?
Те не само регулират правно бързооборотни стоки, които се търгуват на вътрешния пазар, но… и създават национални регламентации, които затрудняват търговията на българска продукция на пазара в останалите страни членки и затрудняват търговията в България на продукция, произведена в други държави членки. Казано накратко –
Правят неефективна идеята
за общия вътрешен пазар. Тук няма да се спирам на последиците от подобни законодателни решения, нито на практиката на Съда на ЕС. Целта ми е да бъде обърнато внимание на процедурите, разписани в Директива 98/34/ЕО, чрез които тези проблеми могат да бъдат избегнати.
През 2000 г. Европейският съюз (ЕС) постави началото на Лисабонската стратегия, чиято цел е да направи ЕС най-конкурентната и динамична икономика в света до 2010. През 2005 г. комисията преразгледа подхода към тази стратегия, стигайки до изводите, че е необходимо да се подобри качеството на законодателното регулиране, за да се гарантира гладкото функциониране на вътрешния пазар.
Механизмът, създаден първоначално от Директива 83/189/ЕИО (заменена от Директива 98/34/ЕО), се базира на съгласието на държавите членки да се информират и консултират помежду си и с комисията за проекти за законодателни изменения, преди същите да бъдат приети от националното законодателство, както и да ги изменят, ако е необходимо. Идеята е, че
Обменът на информация на етап законодателни предложения
предотвратява появата на пречки за функционирането на вътрешния пазар.
Приемането на описаната в директивата скрийнинг процедура позволява да се елиминират пречките пред свободното движение на стоки и дава възможност да бъдат идентифицирани областите в националните законодателства, където е необходима хармонизация. Тя осигурява поглед върху националните регулаторни инициативи и е повод за създаването на дискусионен форум между всички държави членки с цел укрепване на вътрешния пазар.
Съгласно член 1 директивата е приложима за всеки промишлено произведен продукт, всеки селскостопански продукт, включително продуктите на рибната индустрия.
През последните 20 години приложното поле на директивата е разширявано постепенно, като сега то включва и услугите на информационното общество. За да се изясни иначе широко скроеното определение на директивата обаче, е необходимо да се вземе предвид и практиката на Съда на ЕС за разпоредбите, касаещи свободното движение на стоки. Според същата практика свободното движение на стоки е приложимо за всички "продукти, които могат да бъдат оценени в пари и които могат като такива да представляват обект на търговски сделки".
Що се касае до
Проектите за закони и регламентациите, които следва да бъдат съгласувани
по предвидения от директивата ред, същите са изрично определени в самата директива. В тях влизат основно:
" техническите спецификации или мерки, които а) насърчават закупуването на продукти, отговарящи на определени спецификации чрез предоставяне на финансиране или алтернативно б) не насърчават покупката на определени стоки
" данъчни или финансови мерки, които могат да окажат влияние върху потреблението чрез насърчаване съответствието на определени стоки и услуги с "други изисквания" (по смисъла на този термин съгласно директивата). Към тази категория се отнасят и регламентациите, които имат за цел забрана на потреблението (извършването) на определени услуги
" националните законови, подзаконови и административни разпоредби, предназначени да забраняват производството, вноса, търговията и употребата на даден продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването като доставчик на услуги на територията на дадена държава членка. За да попадат в тази четвърта категория регламентации, предвидените от даден законодателен проект мерки трябва да има обхват, който надхвърля обикновеното ограничение на възможната употреба на дадени продукти или услуги. Такива законодателни забрани или мерки представляват крайна форма на рестрикции и съгласно съдебната практика на Съда на ЕС и са бариери за свободното движение на стоки и услуги.
Приложимостта на директивата зависи от разбирането на предвидените в разпоредбите й процедури от страна на националните законодателни органи. Това е от особена важност, тъй като Съдът на ЕС установи на практика принципа, че неспазването на задължението за нотифициране и съгласуване на законодателни проекти и регламентации, попадащи в обхвата на директивата, ги прави неприложими.
.