Наталия Казакова, изпълнителен директор на "Винпром Русе": В Русия купуват евтините български вина
Русенският винпром е сред малкото компании, които в условията на криза успяха да запазят пазарите си и дори да намерят нови партньори. През миналата година заводът е изнесъл 6 млн. бутилки, като очакванията за тази са далеч по-оптимистични. Прогнозите са до края на годината експортът да достигне 10.5 млн. бутилки вино.
Каква стратегия предприехте за справяне в условията на криза?
- Когато ме питат как се действа в условия на криза, давам за пример нашето сътрудничество със старозагорския винпром "Домейн Менада", започнало от началото на тази година. В Русе вече бутилираме серията "София", защото колегите ни изнесоха част от производствените си мощности в други заводи и така съкратиха производствените си разходи. Стратегията им е съсредоточена основно към производството на марката "Катаржина".
В резултат на това коопериране ние също печелим, защото увеличихме капацитета си и вече 25% от общото ни производство се държи от бутилирането на "София". Запазихме старите си клиенти в Русия, което не беше лесно, особено при огромната конкуренция и свитите външни пазари, като не променихме цените въпреки нарасналите разходи. Така успяхме не само да съхраним всичките си клиенти в Русия, но добавихме 2-3 нови фирми. Заводът ни изнася 80 на сто от продукцията си, като 62 на сто от този износ е за Русия. Другите партньори са Хонконг, Латвия, Чехия, Словакия, Полша, а отскоро и в Кипър.
Разбира се, основно предимство на винпрома е, че се намира на Дунав и водният транспорт е значително по-евтин. Друго предимство е, че имаме капацитет и технологични възможности да произвеждаме вино и ракии във всякакъв вид и размер опаковки, така че да задоволим всякакви претенции на клиентите. Понякога поръчките на руските клиенти са доста причудливи. В една кола за Русия се побират между 12 и 16 асортимента, като варират от 700-грамови до трилитрови бутилки.
Ние можем да произвеждаме от 350-грамови до двулитрови бутилки, включително и тетрапак. Можем да си позволим не само с тапа, но и с винтова капачка и понеже всичко е автоматизирано, нямаме проблем с изпълнение на големите поръчки. И това много ни помогна да увеличим продажбите си. Натоварихме капацитета си и вече работим на две смени. Преди две седмици дори назначихме нови 16 работници, като двама от тях са по програмите за намаляване на безработицата. На фона на останалите заводи сме горди, че поддържаме персонал от 150 души и ще се радвам до края на годината да назначим още хора по програмите на социалното министерство.
Другите заводи обаче нямат вашия късмет и руският пазар се затвори заради кризата. Каква е възможността да се преодолее изоставането от началото на годината?
- Свиването на руския пазар беше най-силно от декември 2008 г. до февруари т.г. Това се отрази на българския износ, който спадна средно с 30% от началото на годината. Успехът на "Винпром Русе" се дължи на новата маркетингова стратегия на руските дистрибутори. Хвърлихме много труд в маркетинга и като жест към сегашните клиенти запазихме цените. За да запазим рентабилността си, проведохме гъвкави преговори с доставчиците на стъкло, тапи и амбалаж. Защото през зимата цените на обикновена стъклена бутилка в България струваше 18 цента, докато в Русия струваше между 9.5 и 11 цента.
Трябваше да се водят дълги преговори, за да докажем, че конкурентоспособността зависи от взаимни компромиси. Защото при скъпото евро българските вина бяха неконкурентоспособни на фона на тези, които влизаха с доларови цени. В резултат на тези преговори с доставчиците запазихме цените и износът се увеличи почти двойно спрямо това, което изнасяхме през същия период на миналата година.
Това, което не успяхме да постигнем, е да минем към по-високия ценови клас на руския пазар. За съжаление клиентите ни купуват основно евтини български вина и по никакъв начин не купуват скъпите ни. По всякакъв начин опитвахме и с дегустации, и по ресторанти, но за една година сме продали само 800 бутилки. Пазарът е разпределен и не търпи промяна - най-евтини са руските вина, на второ място са молдовските, след това българските и следват всички останали - чилийски, австралийски, френски.
Какво е положението на вътрешния пазар?
- Българският пазар е много труден, той е пренаситен и това е проблем за всички винпроми. На фона на растящата безработица и падащото потребление ситуацията се усложнява и това личи от продукцията, която продаваме. За съжаление напоследък бутилираме вино основно от ниския и средния ценови клас. Голямо перо в продажбите ни остава оцетът и това до голяма степен се дължи на факта, че поддържаме добро качество и асортимент.
"Винпром Русе" произвежда цялата гама ябълков, винен и балсамов оцет, като при балсамовия сме единствените в страната. Летните месеци за нас са добри, защото търсенето е голямо и въпреки че цената ни е по-висока с 10-12 ст. от тази на другите производители, търсенето остава голямо. Нашият оцет никога не е бил фалшифициран и това допълнително поддържа доверието към продукцията. Не сме засичали ментета и при нашите ракии, защото сме патентовали бутилките, в които ги произвеждаме. Те са скъпи като технология и затова са сложни за фалшифициране, включително и при капачките.
Какви са очакванията ви за тази година?
- Капацитетът на "Винпром Русе" е за 40 млн. бутилки годишно, но вече десета година не го попълваме заради свитите пазари. Благодарение на тазгодишните поръчки се надяваме да продължим работа на две смени. Прогнозите ни са да достигнем 10.5 млн. бутилки при 6 млн. бутилки през миналата година. Вярно е, че успехите ни се дължат на факта, че от 2003 г. сме приватизирани от руския холдинг "Московски междурепубликански винарски завод".
Но развитието ни до голяма степен се дължи на усилията на колектива, който сме изградили.Текучеството при нас е едва 3% и хората остават не защото заплатите са високи, а заради продукта. Работим и с постоянни производители на грозде, което ни гарантира доставките на качествена суровина. Имаме договори с лозари от цялата страна, не внасяме гроздова мъст или грозде. Когато ме питат кое вино е добро, винаги съм казвала, че добро вино е това, което се купува, а не това, което са сътворили технолозите. Затова и се стараем да правим вино, което се харесва на клиентите.
Очакват ли се фалити в бранша?
- Труден въпрос. Фактът, че някои заводи се преструктурират, показва, че те търсят начини за изход от кризата. Доста колеги инвестираха в хотелиерство и СПА туризъм, което е вариант за оцеляване. Ние също пробваме с винените турове, с презентациите във веригите ресторанти, които са особено актуални напоследък. Но браншът зависи основно от външните пазари, затова трудно може да се правят прогнози за състоянието на сектора.
Осъзнаваме, че нашият завод е изключение от останалите български винпроми по отношение на руския пазар. Уважавам маркетинговите стратегии на другите винпроми в търсене на нови пазари във и извън Европа. Защото бутиковите изби от типа шато пробиват с малки партиди и това е добър знак. Ние също търсим пазари за скъпите си вина, но с големи усилия заради огромната външна конкуренция.
.