Стефка Петрова: Данъкът върху вредните храни ще ограничи консумацията им

Количеството определя вредния ефект на определени храни, каза в интервю за радио "Фокус" Стефка Петрова, професор по хранене и диететика от Националния център по обществено здраве и анализи. Поводът е предложеният от министъра на здравеопазването данък върху вредните храни. По думите на експерта някои модели на хранене повишат риска от здравни проблеми и данъкът (или акцизът) може да промени това, като създаде положителен модел на хранене, който да включва въвеждането на здравословно хранене в детските заведения, училищата, програми за безплатно даване на плодове, зеленчуци и мляко на децата и др.

Според Петрова идеята е чрез увеличаване на акциза върху храните, които стимулират избора на нездравословно меню, да се ограничи тяхната консумация и да се предизвика реакция от страна на производителите за избягване или намаляване на съставките, които водят до облагането на продукта с акциз. Така бизнесът ще се преориентира към по-здравословни асортименти. Прилагането на данъка в други държави е постигнало този ефект, отбелязва Стефка Петрова.

Планираното ограничение няма да засегне основните хранителни продукти, а само тези, консумацията на които може да бъде избегната без това да наруши хранителната стойност на хранителния прием, казва още експертът. Например сред предложените да бъдат обложени с акциз храни са тези, които съдържат трансмастни киселини. Става дума за твърдите маргарини, които се влагат в сладкарски и захарни изделия, и се използват за пържене в заведенията за обществено хранене. Ако консумацията им бъде редуцирана или прекратена, то това ще намали и риска за сърдечно-съдови заболявания, обяснява Петрова.

Според нея енергийните и всички кофеинизирани напитки, алкохолът, дъвките и снаксовете също трябва да се обложат с акциз. Проучване, извършено от националния център по обществено здраве показва, че децата от 10 до 18 години имат висока и постоянна консумация на енергийни напитки и по този показател България се нарежда на второ място сред европейските страни.

По думите на проф. Петрова често употребяваните солени снаксове и захарни продукти могат да бъдат заменени с такива, които повишават приема на белтък, калций, витамини, минерали, необходими за растежа и развитието на децата. Това на първо място са плодовете и зеленчуците, киселото мляко и млечните продукти. Около 14% от българските деца на една година са с наднормено тегло и около 4% са със затлъстяване, показва статистиката. Консумацията на сол започва още от една - двегодишна възраст и е значително по-висока от това, което се препоръчва като максимална горна граница за безопасен прием. Виновник за това са индустриално произведените храни, които се предвижда да бъдат включени в този акциз, изтъква проф. Стефка Петрова.