С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Злоупотреби с обезщетенията при безработица

Автор: Мара Георгиева, Екатерина Попова, Капитал 27 февруари 2012 , 7 коментара

Пловдив е областта с най-много регистрирани безработни в България. През декември 2011 г. те са били 27334 души, като само от ноември са се увеличили с 1100 души. 8500 от тях са с регистрация над една година, а според статистиката на Агенцията по заетостта за едно свободно място в региона се борят 32 души. При тези числа логично би било да се предположи, че всяка възможност за заетост би била посрещана с нетърпение в град като Карлово например, където официалната безработица е над 12%. Оказва се, невинаги.

Колко изгодно е да си черен

Лъчезар Бакърджиев, който е собственик на средна по размер шивашка фабрика, разказва, че търси активно нови служители - безуспешно. "Фирмата се развива добре, имаме много нови поръчки и непрекъснато разширяваме производството. Постоянно търсим нови работници и отиваме в бюрата по труда", казва Бакърджиев. Там обаче той се натъква на следния феномен. При 120 души, регистрирани с професионална квалификация, която му трябва, повечето от тези, с които изявява желание да работи, се оказват болни. "Когато ги повикат от бюрото по труда на интервю, те представят болничен и не се явяват", казва бизнесменът.

Причината според него е проста. "Повечето от тях работят на черно в по-малки фирми, като получават някакви пари, примерно 250 лева, и прибират 200 лв. обезщетения за безработица и са доволни. После се назначават за няколко месеца, за да може после отново да излязат на борсата и да получават обезщетения." Според него от регистрираните в града работещи в текстилния сектор поне половината са на такъв принцип и де факто мамят системата за обезщетения. Бакърджиев казва, че при него заплатите са поне два пъти по-високи, но се изисква покриването на норми, а работещите се осигуряват на пълната сума - нещо, което не допада на мнозина.

Този проблем далеч не е ограничен до една фирма или една област. Според Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), подобна схема работи отдавна в шивашкия сектор. "Обичайно е някой да се води безработен и да получава пари, като работи на черно в шивашки цех. Обичайно е също някой да се води в болнични при основния работодател и да работи в съседна фирма при друг конкурент. Основният работодател плаща болничния, а работникът се труди почасово някъде другаде. Това е масова практика за съжаление."

Проблемът е може би най-тежък в този сектор, защото в градове като Русе и Пловдив, казва Жекова, зад всяка трета врата има шивашки цех, който е готов да те наеме. Освен това според Агенцията по заетостта от 2009 г. насам секторът "производство на текстил и облекло" обявява редовно най-високия брой свободни работни места - последната година са били 13 хиляди.

Тази схема досега не е привлякла повече внимание. Основният отговорник за проверките - Главната инспекция по труда (ГИТ), отрече да има масови такива случаи и ги нарече единични. Националната агенция за приходите, която следит дали се плащат осигуровките и данъците на заетите, тепърва (след сигнал от bTV) е започнала да проверява по-обстойно тези схеми и да прецени какъв е рискът от тях за системата, съобщи говорителят на НАП Росен Бъчваров. Хора, които работят на черно, но получават обезщетения, могат да бъдат установени само съвместно от двете агенции.

Част от проблема е липсата на много сигнали за подобни нарушения. Жекова каза, че те нямат контролиращи функции и съответно не подават сигнали. От своя страна Бакърджиев признава, че макар конкурентите му да излизат с по-ниска себестойност и си спестяват огромно количество главоболия и разходи по този начин, той не е подавал сигнали за такива случаи, защото "не съм такъв човек", а и защото не вярва, че системата за проверки работи. Освен това логиката във водещите предприятия в сектора е, че тези на светло имат дългогодишни партньори, установени отношения и така преодоляват конкуренцията на по-малките, които предпочитат да работят на черно. Така че е безсмислено да се борят с "нелегалните".

Личната война срещу черното

Това, което Бакърджиев прави, е да подава непрекъснато искания за хората, които са му необходими. "Така не могат непрекъснато да си вадят болнични и все трябва да се явят. Когато го направят, получавам обаждане от някоя по-малка фирма, че човекът работи при нея и дали не мога да кажа, че не искам да го ползвам. Отказвам и така той трябва сам да се откаже - така спират да му плащат обезщетение." Причината според него е, че го дразни източването на фондовете за безработица.

От ГИТ заявиха за "Капитал", че най-много работещи без трудов договор са хванати в услугите, сезонните дейности, строителство, търговия на дребно, ресторантьорство, производство на хранителни продукти, производство на  облекло (т.е. шивашките предприятия). Според тях няма тенденция към повече злоупотреби с обезщетенията или нарастване на броя сигнали за такива нарушения в последните години. Въпреки това само за една година уловените да работят на черно са двойно повече - от 3 хил. през 2010 г. на 6 хил. през 2011 г. Числото, разбира се, все още изглежда незначително на фона на различните изследвания, според които сивата икономика възлиза на между 20% и 40% от БВП, но със засилването на проверките подобни измами стават все по-видими.

Иронично, но един от показателите дали дадена фирма е на светло е издадените болнични. Компаниите, които работят по правилата, се оплакват, че ако осигуряват работниците си на пълната сума, те често си взимат болнични, за да работят на черно, докато те и после държавата им плащат 90% от дохода.

Това е неприятна демонстрация на факта, че по-светлото в България все още означава по-уязвимо.

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
Николай Бекяров: През 2021 г. пазарът на сладолед спадна до 104 млн. лева Управителят на "Юниливър Айс Крийм България" посочва пред "Капитал", че цените вече са увеличени с 12-20%
Рекордно силен сезон за топ 5 веригите "направи си сам" Инфлацията и бумът при жилищата вдигат с двуцифрени проценти оборотите, като очакванията за 2023 г. също са оптимистични