Една шеста от производителите на яйца не могат да изнасят извън ЕС*
След като от началото на тази година влезе в сила европейската регулация, която забранява в търговската мрежа в Европейския съюз да се продават яйца от отглеждани по конвенционалния начин кокошки (т.е. в малки батерийни клетки), част от фермерите се оказаха неприятно изненадани.
Производителите, които не покриват новите изисквания, чак сега разбраха, че износът за трети страни извън ЕС не е изход от ситуацията. Износът бе приеман за единия от двата "спасителни" варианта. Другият е да пласират продукцията си на преработвателни предприятия от хранително-вкусовия бранш за период от шест месеца.
Последното бе "жест" от страна на Брюксел към неподготвените ферми. А такива в Европа се оказа, че има в изобилие. За директивата се знае от 12 години, а от 2005 г. досега имаше и гратисен период за въвеждането й, но големи страни производители като Португалия, Белгия, Полша, Италия, Гърция и Унгария все още отглеждат общо над 50 млн. птици по стария метод.
Какво ново
Директивата забранява отглеждането на кокошки носачки в малки клетки с обем 550 куб.см. Разрешено е отглеждането в уголемени клетки с обем 750 куб.см или алтернативно производство - подово отглеждане в закрити помещения без клетки или на открито - т.нар. свободни кокошки. Тези промени бяха приети под натиска на организации за защита на животните.
Изискванията нямат нищо общо с качеството на яйцата, уточняват от Брюксел. Целта е само отношението към птиците да бъде по-хуманно, тъй като конвенционалните стари клетки са толкова тесни, че кокошките дори не могат да разперят криле в тях. Новите правила обаче осигуряват единствено една педя повече "щастие" за кокошките носачки.
Къде сме ние
Над 80% от птицефермите в България вече не използват конвенционалните малки клетки за отглеждане на кокошки, показват данните на Българската агенция по храните. Около 25 производителя са преминали към отглеждане в уголемени клетки, а други близо 80 производителя използват подово отглеждане. Два регистрирани производителя използват метода на свободното отглеждане на кокошки.
Така само 19 от общо 124 ферми все още не отговарят на новите изисквания, но част от тях са в процес на преоборудване. Въпреки тези данни новата регулация или по-скоро невнимателният й прочит успяха да създадат медийна паника в България. На браншовите организации и държавните институции им се наложи да оборват твърдения в медиите, че българските яйца щели изчезнат от пазара, както и че огромна част от българските яйцеферми щели да бъдат затворени.
Инвестициите
Въпреки че голяма част от пазара няма да бъде засегнат от новата регулация, а останалите производители имаха предостатъчно време да се подготвят, те все пак се сблъскват с трудности. От една страна, преоборудването на фермите изисква инвестиции. За да се заменят старите с нови уголемени клетки, са необходими от 60 до 80 лв. на птица, а алтернативните технологии за отглеждане на носачки като цяло са от 40% до 100% по-скъпи, показват данните на Съюза на птицевъдите.
"Близо 1.3 млн. лв. ще струва преобразуването на моята ферма, която е с капацитет 65 хил. птици", заяви за "Капитал Дейли" собственикът на птицеферма "Аеркок" край Пловодив Андрей Атанасчев. Той се е възползвал от европейските програми за модернизиране на фермите, но средствата ще му бъдат възстановени едва след завършването на инвестицията. За това той е осигурил финансирането си чрез кредит.
Почти без опции
Атанасчев обаче има по-сериозен проблем и той е в това, че докато не преоборудва фермата си, няма да може да изнася продукцията си извън ЕС, каквито очаквания е имал. "Оказва се, че износът към трети страни също е забранен. Аз имах пазар в Ирак например и се надявах така да поддържам бизнеса си, докато преоборудването приключи - към ноември тази година."
Сега единствената му опция е да продава яйца на предприятия от преработвателната промишленост. "Продажбата на яйца за нуждите на преработвателните предприятия не е проблем, пазар има. Но, разбира се, това ще се случва на по-ниски цени", казва Атанасчев. Към момента той не е сигурен дали ще успее да поддържа производството си до ноември, без да спре работа.
Българският принос
Забраната за износ към трети страни не е наложена директно от Брюксел, но в европейските регулации са заложени преки предпоставки за нея. Заради големия брой европейски ферми, които не отговарят на новите изисквания, комисията е изискала от всички страни членки да разработят екшън план с мерки, които да гарантират, че забраната ще се спазва.
Едно от изискванията е да има гаранции, че яйцата, добити по стария начин на отглеждане на птиците, няма да напускат националния пазар, уточниха от представителството на ЕК в България. Целта е по този начин старият тип производство да изчезне напълно. Съвсем друг е обаче въпросът дали допълнителните 250 куб.см пространство в клетките на птиците имат някакво значение и ще направят кокошките "по-щастливи".
Пазарът
Производството
Годишно в България се произвеждат около 1.2 млрд. броя яйца по данни на Съюза на птицевъдите. От тях само около 100 млн. яйца са от свободни кокошки, като те са по-скъпи средно с 3 – 4 ст. на брой спрямо масовите яйца, тъй като отглеждането на свободни кокошки изисква по-високи разходи по производство.
Около 150 млн. яйца пък е българският износ. България обаче също така и внася яйца от Полша, Унгария и др.
Потреблението
Българските домакинства консумират над 30 млн. яйца месечно, като логично потреблението се покачва около Великден. Според наблюденията на търговските вериги най-разпространени и съответно най-купувани са яйцата от средните размери М и L, както първо, така и второ качество. Търговците поддържат голямо разнообразие от видове и марки, като най-рядко се предлагат яйца от свободни кокошки. По-често те се срещат в по-малки специализирани магазини.
Предпочитания
Потребителите нямат изразени предпочитания за марки и видове яйца. Не са чувствителни и към цените, които като цяло са близки, твърдят търговците. Изследвания на потребителското поведение показват пък, че над 75% от потребителите биха предпочели да консумират яйца от кокошки, отглеждани не в клетки. В същото време обаче те рядко се заглеждат в маркировката, а малцина знаят какво означава тя.
Маркировката
Първата цифра от маркировката на яйцата, последвана от двете букви BG, обозначава начина на производство.
1 – яйца от свободни кокошки
2 - подово отглеждане
3 - клетъчно отглеждане, което вече означава само уголемени клетки
0 – биологично отглеждане, каквото у нас все още няма
Кодовете 2 и 3 са най-разпространени на пазара у нас, защото имат най-голям дял в производството.
Цените
Последните данни на статистическия отдел на земеделското министерство от края на декември 2011 г. показват, че средната цена на яйце на едро е 20 ст., а на дребно – от 24 до 26 ст. според категорията. Няма съществена разлика в цените на яйцата в големите и малките търговски обекти. Земеделският министър Мирослав Найденов пък обеща, че няма да има промяна в цените заради новите изисквания.
Оригинално заглавие: За няколко сантиметра повече "щастие"
.