Отношенията между веригите и доставчиците ще се регулират със закон*

Група мъже и жени в костюми сядат около масата в сградата на министерството на икономиката, раздават си листове. Продължават работата си, започнала преди няколко месеца. С леко закъснение влиза втора група в костюми и също сяда около масата. Първите молят вторите да станат и да заемат местата на втория ред като гости. Настава смут.

Това е поредното заседание на работната група за законовите промени, които трябва да въведат уж ред в отношенията между търговските вериги и техните доставчици. За пръв път, след като тази група започна да мисли регламент, в понеделник бяха поканени и представителите на самите вериги. Поканени, но като гости, а не като участници. Те трябваше да са свидетели на дискусия точка по точка от проекти, с които са могли да се запознаят само дни преди това. Дискусия обаче не се състоя, нямаше и диалог, а само задълбочаване на конфликт.

Заготовката на спора

Напрежението между някои търговски вериги и група фирми, които продават стоките си в техните магазини, започна да се покачва още преди две години. Недоволството е от страна най-вече на българските доставчици. Те твърдят, че с увеличаването на мощта и пазарния дял на търговските вериги се получава дисбаланс. Той се изразява в това, че веригите поставят все по-тежки условия на производителите, искат все по-големи отстъпки и упражняват тежък ценови натиск, който довежда някои фирми до фалит. Отговорът на веригите е, че те не извиват ръце, искат отстъпки, които след това се отразяват на крайната цена. Търговците допълват още, че досега техните доставчици са били свикнали да работят при големи маржове и за да имат успешен бизнес, трябва да направят дейността си по-ефикасна.

"Ако увеличим отстъпките, имаме два изхода - единият е да намалим печалбата си, а вторият е да вдигаме цените. Първият е невъзможен, защото и заради кризата капацитетът за намаляване на печалбата на българските производители е изчерпан. Ако вдигаме цените, ще ги доближим до тези на западните компании, а това към момента е пагубно, особено в козметиката", коментира още преди две години в интервю за "Дневник" председателят на надзорния съвет на "Арома" Лукан Луканов.

"Всяка една отстъпка или всяка една такса е свързана с насрещно даване на нещо. Те не са самоцел и никой не би ги дал, ако насреща не получава нещо. Всяка една отстъпка е и част от търговските взаимоотношения, които се подписват от двете страни. И ако едната страна не е съгласна с тях, просто няма да ги подпише. Това е съвсем нормално", отговори в интервю през пролетта управителят на "Кауфланд България" Димитър Спасов.

Как се стигна дотук

Тази сравнително нова за българския бизнес ситуация се повтаря от години в другите страни в ЕС. Навсякъде, където веригите започват да увеличават мрежата си, те стават фактор със силата да налага условия. И съответно събужда недоволството на производителите и вносителите на стоки, които, факт, невинаги имат позицията да кажат "не, няма да увеличим отстъпките", защото рискуват да загубят мястото си на рафта в магазина. Загубят ли го, автоматично режат тлъсто месо от бизнеса си.

В западноевропейските страни подобни конфликти са били гореща тема преди десетки години, в Централна Европа – преди десетина (виж съседния текст). Някои държави са се опитвали да гарантират баланса между играчите със закон, но досега няма измислена формула, която хем да не нарушава пазарния принцип, хем да осигури равнопоставеност от двете страни на масата за преговори. Румъния и Унгария например въведоха закони, в които има детайли какво могат и какво не могат веригите, но дискусиите за отмяна на тези закони стават все по-шумни.

Сега идва ред и на България да се изправи пред подобна ситуация, в която недоволството на доставчици инициира реални действия от страна на държавата. През пролетта беше сформирана работна група към икономическото министерство, която да изготви законова регулция. В понеделник първите предложения станаха ясни (виж подробности в карето). "Очевидно е, че в отношенията между производителите и големите търговски вериги съществува напрежение и задачата на работната група е да намери оптималното му решение при балансиране на интересите на всички участници в пазара", коментираха пред "Капитал" официално от министерството на икономиката.

Работната група за момента е изготвила два проекта за законови промени, предвидени да влязат в сила от началото на следващата година. Те въвеждат понятието "злоупотреба със значителна пазарна сила" и описват какви нарушения и санкции може да получи компания, която използва тази си сила, за да ограничи конкуренцията.

Едното предложение е да се напише нова глава към Закона за защита на конкуренцията, в която подробно се изброяват забраните за злоупотреба със значителна пазарна сила. Този вариант се подкрепя от повечето членове на групата.

Вторият вариант е с автор Комисията за защита на конкуренцията. Той въвежда в закона понятието за злоупотреба със значителна пазарна сила и препраща към методика, която трябва да бъде написана от КЗК и която да определи нормите на поведение при подобна пазарна сила.

"Целта е това (балансиране на интересите – бел. ред.) да става при минимална намеса на държавата и гарантиране на свободната конкуренция между стопанските субекти. По наше мнение регулирането на пазарните отношения може да се постигне с промени в Закона за защита на конкуренцията, но се дискутира и другият вариант – подготовка на методология", коментираха от министерството на икономиката. Оттам допълниха, че дискусиите продължават, а след като се набележат конкретните мерки, ще бъдат предложени за публично обсъждане. От описаните предложения става ясно, че авторите им имат амбицията цялата процедура да е готова за влизане в сила от началото на следващата година.

Изгубеният диалог

Както се развива историята, личи, че законът няма да бъде приет без още по-голямо напрежение и отпор. Като начало при обсъжданите промени досега липсва мнението и въобще знанието на търговските вериги. Те получиха проекта на закона в четвъртък вечерта и в понеделник трябваше да се изказват по него. Вместо това представителите на големите международни вериги останаха на срещата само десет минути.

От името на Асоциацията за модерна търговия, която обединява големите магазини, са изпратили писмо с искане да бъдат включени в процеса по законотворчество, макар и със закъснение. "Веригите бяха поставени пред свършен факт на законопроект, в който личат едностранни интереси. Компаниите се третират като гости, а не като участници в ритейл пазара", коментира свидетел на срещата.

От министерството на икономиката отговориха на това недоволство с аргумента, че в работната група са включени представители на работодателските организации. "В тях членуват и производители, и търговци, включително търговските вериги. Участниците в работната група от страна на работодателските организации са посочени от ръководствата им. Когато работата на групата достигна до етап "проект на мерки, които да бъдат предложени за обсъждане", всички търговски вериги бяха поканени за участие.

Дяволът в детайлите

В проекта за мерки, предложен за обсъждане, изпъкват няколко неща на преден план. Като дух те действително могат да се определят като едностранчиви. Изхожда се от презумпцията, че само веригите могат да злоупотребяват с положението си на по-силни. Забранява се "преди изтичане на срока на договора да прекратява продажбата на стока или предоставянето на услуга" или е злоупотреба, ако "не отразява в цената за клиентите, предоставено от контрагенти намаление на доставната цена на стоки и услуги". Дейности, присъщи за отношенията на веригите с техните доставчици.

В същото време това е закон, в който никъде не се казва, че е писан специално за веригите и производителите. Оттук следва, че трябва да предпази от злоупотреба със значителна пазарна сила всеки един бизнес. По същия начин например един производител на месо, за който се докаже, че е значително пазарно силен, ще трябва да публикува търговските си условия на страницата си в интернет. Или друг пример – един силен производител на сирене няма да има право да "забавя плащане по надлежно извършена доставка повече от тридесет дни след договорения срок. Ако няма договорен срок - повече от тридесет дни от датата на получаване на фактура или на равностойно искане за плащане".

Друга част от записаните алинеи звучат най-малкото излишно. Казва се, че силният няма право "да включва в договор с контрагент клаузи, противоречащи на българското законодателство", или е в нарушение, ако "едностранно нарушава обявените общи търговски условия или изменя условия в действащ договор". Все неща, за които няма смисъл да се пише нова глава в закон, тъй като те отдавна са записани в договорното законодателство.

Ако проектът се приеме в сегашния си или подобен вид, той заплашва да се въведе дублиране на закони или свръхргулация. От веригите коментираха, че така предложените промени няма да доведат до защита на конкуренцията, а ще я ограничат. Споменават, че липсата на конкуренция ще се усети като покачване на цените.

Конфликт с продължение

След като представителите на големите вериги са напуснали залата, останалите в нея са подметнали, че така се държали и при преговори. Когато нещо не им харесвало, ставали и си заминавали. С друга реплика било изказано задоволството, че за първи път веригите не били в силната позиция.

Компаниите имат срок до другия петък да се изкажат по проектите. След това обсъжданията ще продължат. Но реплики като тези не обещават да родят здравословен диалог. Какво остава за закон.

* Оригинално заглавие: Когато с добро не става