Отиващата си година напълни хамбарите в Добричко, но зърнопроизводителите правят тежка равносметка

Стопанската година, която си отива, напълни хамбарите в Добричко с 671 000 тона хлебно зърно - най-богатата пшеничена реколта от десетилетия, но земеделските производители правят тежка равносметка, съобщи БТА.

Зърнопроизводството в региона достигна равнището от 1986-1987 година, но заради ниските изкупни цени на продукцията стопани могат да се окажат на ръба на оцеляването, заяви за БТА председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.

Несигурният пазар на зърното може да се окаже по-голям удар от лятната суша, коментира пред БТА и Младен Мартинов от управата на Регионалната асоциация на зърнопроизводителите, който е и председател на една от най-големите земеделски кооперации в Добричко. По думите му тон пшеница тази есен върви по 265-270 лева при 300 лева по същото време миналата година. Слънчогледът е поевтинял още повече - до 650-660 лева за тон при 780-800 лева година по-рано. Спадът при царевицата е с трийсетина лева за тон - до 270 лева. Не само добрата реколта в целия Черноморски район свали цените на земеделската продукция, сред причините са и събитията в Северна Африка, смята Мартинов. Според него в този район, където традиционно е изнасяно българско зърно, дългогодишни пазарни връзки и партньорства са поставени под въпрос.

През отиващата си стопанска година разходите по отглеждането на пшеницата достигнаха високи нива - до 110-115 лева за декар, заради болестите, необичайно топлото време през зимата и последвалото засушаване, посочва Костадин Костадинов.

Според него и есенната сеитба е започнала при трудни условия - без запаси от влага, но след падналите октомврийски валежи ситуацията е променена. Очаква се масивите с пшеница в региона да достигнат около 1 100 000-1 200 000 декара, колкото е обичайно през последните години. Зърнопроизводителите в Добруджа разполагат с достатъчно техника, имат добър организационен опит и есенната кампания е към финала, посочва Костадинов.

Според данни на браншовия съюз около 80 на сто от предвидените площи вече са засети с хлебната култура.
Значими стопански валежи не бяха падали от 15 юни и в началото на есенната сеитба обработката на почвата вървеше трудно. С октомврийските дъждове в повърхностния почвен слой се натрупаха около 30 литра на квадратен метър, семената са във влага и до седмица ще поникнат. Трябва обаче да паднат още валежи, за да има запаси в дълбочина, пояснява Младен Мартинов.

В земеделската кооперация, чиито масиви са в землището на Балчик, няма да ревизират площите с пшеница въпреки отминалата трудна година. Засели сме около 16 000 декара със зърнената култура - с 3-4 на сто по-малко от миналата стопанска година, но това е заради изискванията на сеитбооборота, добавя председателят.
На въпроса защо местните зърнопроизводители сеят все повече чужди сортове пшеница за сметка на българската селекция, която има многогодишни традиции в Добруджанския земеделски институт, Младенов отговаря с изпитани вече четири-пет години аргументи на полето: чуждите сортове дават с над 10 на сто по-висок добив и съперничат по качество на българските.

Българската пшеница е по-качествена, но по-нискодобивна, а разликата в изкупната цена на хлебното и фуражното зърно е само пет лева, добавя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Според директора на Добруджанския земеделски институт доцент д-р Илия Илиев, цитиран от БТА, след увлечението по чуждата селекция интересът на зърнопроизводителите към българските сортове скоро ще се възвърне, защото нашите пшеници са създадени за местните климатични условия и са устойчиви на студ и болести.

След края на сеитбата идва времето и за раздаване на рентите. Колко ще получат собствениците на земя засега е трудно да се каже. Размерът на рентата, който в Добричко в минали години достига до 100-120 лева за декар, е най-високият в страната. Рентата е част от борбата за земя в региона, казва Костадинов и предупреждава, че надпреварата "надува балон".