Горнооряховският суджук скара месопреработватели
Още по темата
Италиански компании ще контролират производителите на традиционни храни
Един мулти-култи колбас
Българският Горнооряховски суджук кандидатства за вписване като защитено географско указание в Европейския регистър. Над двегодишната процедура е към своя край. Успешното й приключване би означавало "българска премиера" в регистъра. Този факт обаче предизвиква недоволство сред фирмите от месопреработвателния бранш.Предисторията
Инициативата за европейската защита на "Горнооряховски суджук" е на едноличния търговец "Стефмарк - Стефан Марков" от Лясковец. Фирмата съществува от 20 години и произвежда колбаси. Процедурата за кандидатстване изисква документите да се подадат от група производители. Затова Марков инициира създаване на сдружение, наречено "Раховец – 2007". В него се включват дружество "Р.А. - 03 - Боби" - Горна Оряховица, и животновъдната ферма на синовете на Марков - "Братя Маркови". Поканили и местната "Родопа", но оттам отказали да се присъединят.
През март 2008 г. сдружението подава в Министерството на земеделието и храните официално заявление - спецификация за регистрация на "Горнооряховски суджук" (Gornooryahovski Sudzhuk) в Европейския регистър на защитените географски указания и наименования за произход.
От "Стефмар" разказаха тогава, че най-трудно при кандидатстването било да съберат данни в архивите. С тях трябвало да се докаже, че суджукът е традиционен продукт, характерен за региона на Горна Оряховица, който дължи вкусовите си качества именно на географската среда. Затова за подготовка на документите ползвали услугите на консултант.
Открили например данни в архивите, че през 1538 г. турският султан Сюлейман І Великолепни издава ферман, с който завещава на Рустем паша земите и данъците от производство на суджуци в Раховиче-и гебр (днешна Горна Оряховица). А няколко века по-късно, през 1861 г., "Горнооряховският суджук" на местния производител и търговец Михаил Николов бил отличен с медал от международното изложение в Торино, Италия.
Документацията за кандидатстване извървя пътя от българското земеделско министерство (националната процедура) до съгласуване в дирекциите на Европейската комисия. Сега заявлението с искането за регистрация е публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз. Вече тече шестмесечният срок, в който всяка държава - членка на евросъюза, или трета страна има възможност да възрази срещу предложената регистрация, като изпрати мотивирани аргументи за това. Срокът за това изтича през септември 2010 г. Ако няма възражения, трябва да бъде публикуван регламент, с който защитеното географско указание "Горнооряховски суджук" (Gornooryahovski Sudzhuk) се вписва в Европейския регистър.
Тогава няма пречка всички фирми от района, очертан в документите за кандидатстване, да се ползват от предимствата на продукт със защитено географско указание.
Възраженията
Тъкмо с това обаче не е съгласна Асоциацията на месопреработвателите в България. Според нейния председател Кирил Вътев (който е и председател на сдружение "Традиционни сурово сушени месни продукти" с 25 фирми учредителки) очертаните граници за производство само в района на Горна Оряховица са твърде тесни. Освен това продуктът не дължал качествата си на географската среда, каквото е изискването за защитено географско указание.
"Горнооряховският суджук" се е произвеждал в годините на социализма от всички месокомбинати на страната във всички окръжни градове. Те просто са спазвали рецептурата и технологията на производството му, разписани в специална национална отраслова нормала, превърнала се в Български държавен стандарт за продукта", обяснява Вътев.
"Този суджук няма географски произход. Всичко е въпрос на рецептура, която е специфична за България, но не и за региона. Затова целият бранш е срещу тази регистрация. Ако тя бъде направена, ще лишат цял един сектор от възможността да произвежда традиционен за държавата, а не за конкретен регион, продукт", категоричен е Кирил Вътев.
И признава, че браншовата структура е пропуснала 6-месечния срок за възражения на национално ниво. А сега е изправена пред дилема в търсене на отговор на въпроса "кое е патриотичното поведение в случая – дали да възрази срещу регистрацията в Брюксел или не". "Ако бъде защитен в Брюксел като продукт с географски произход, това би означавало затриване на Горнооряховския суджук и изчезването му от пазара, тъй като фирмите от сдружението "Раховец – 2007" нямат достатъчно производствен капацитет, за да задоволят търсенето, казва Вътев.
Асоциацията вече е обсъждала проблема с представители на Министерството на земеделието и храните. "Най-интелигентен и безболезнен начин за измъкване от ситуацията е от "Раховец – 2007" да оттеглят заявлението си от Брюксел. Тогава ще можем да регистрираме Горнооряховския суджук като национален продукт с традиционно-специфичен характер, от което всички производители, потребители и страната като цяло ще имат по-голяма полза", обобщава Кирил Вътев.
| Три вида защита ЕС предлага три вида закрила на селскостопански и хранителни продукти - със защитени наименования за произход, географски указания и храни с традиционно специфичен характер. Общото между трите понятия е, че защитените продукти носят логото на ЕС. А това означава, че са с по-специални качества, съответно – нестандартни и по-скъпи. Общо е и правилото, че защитата не е свързана с правата на отделна фирма (както е при търговската марка), а се отнася до наименованието и продукта. И от нея могат да се ползват неограничен брой производители, спазващи определени условия. Разликата между трите категории е, че продуктите със защитени наименования за произход или географски указания са характерни само за определен регион и могат да бъдат произвеждани само от фирмите в този регион. Храните с традиционно специфичен характер обаче могат да бъдат произвеждани в цялата страна, ако предприятията прилагат съответните традиционни методи и технологии. |
| Процедурата Обща е и процедурата, по която се кандидатства за закрила пред Европейската комисия. Това могат да направят само група производители, регистрирани по Търговския закон или Закона за задълженията и договорите, по Закона за кооперациите или Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Впоследствие всеки, който желае да се възползва от закрилата на продукта, трябва да се присъедини към тази група. Инициаторите кандидатстват пред българското Министерство на земеделието и храните, като прилагат съответните документи за връзката на продукта със съответния регион или доказателства за традиционния състав на храните или начина на производството им. Задължително се представят рецептурата и описанието на продукта. След проверки на експерти от земеделското министерство и изтичане на 6-месечен срок за възражения от заинтересувани лица заявката се изпраща служебно до Европейската комисия. Тя се публикува в Официалния вестник на общността и се дава възможност на всяка страна членка за възражения по регистрацията. След шест месеца, ако не последва възражение, наименованието се вписва в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания или в Европейския регистър на сертификатите за храни с традиционно специфичен характер. А върху продукта вече може да се поставя специално европейско лого. Процедурата е безплатна и продължава около две години. Вписването е безсрочно, но производителите са длъжни да спазват описаните технологии. Еврокомисията не прави допълнителни проверки. Това е грижа на контролни органи, одобрени от министъра на земеделието. Разходите за инспекциите обаче се поемат от производителите. |
.