Регистрация

Правителството прие стратегия за създаване на Агенция по безопасност на храните*

Автор: Мара Георгиева, Силвия Радославова, capital.bg 14 юни 2010 , 1 коментар
Тя обаче не е подробна и затова не е ясно как ще се случи единният контрол.

Фотограф: Цветелина Ангелова

Тя обаче не е подробна и затова не е ясно как ще се случи единният контрол.Преглед на оригинала

Автор: Антония Тилева

Тя обаче не е подробна и затова не е ясно как ще се случи единният контрол.

Автор: Антония Телива

Малко набързо, малко повърхностно и без никакъв дебат. Така правителството на ГЕРБ прие стратегия за създаване на Агенция по безопасност на храните. И въпреки че имаше аргументи против нея, вече никой министър не се осмелява да изрази несъгласие. Защото тя е нужна. Просто ужасно нужна. Не само заради факта, че ще следи дейността на 140 хил. предприятия в хранително-вкусовата промишленост, а и защото трябва най-сетне някой да има цялостен поглед върху сектора. Целта е добра - до пазара да стигат безопасни и по възможност качествени хранителните продукти.

Досега тази отговорност беше размита между няколко структури (виж инфографиката), които често дублираха своите функции. Освен това се налагаше производители и търговци на храни от растителен и животински произход да се регистрират два пъти – веднъж пред Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и веднъж пред Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). Това е абсолютно излишно усилие за бизнеса.

За да бъде кашата пълна, имаше и два органа, които да координират дейността на всички тези служби. Това са Националният съвет по безопасност на храните и Съветът за координация на контрола. За тяхната ефективност ще дадем един факт - последното им заседание на съвета за безопасност е проведено през 2007 г. Със създаването на агенцията и те ще бъдат закрити.

Дебат ли?

Единният контрол би трябвало да неутрализира всички тромави процедури. Приетата стратегия обаче не е подробна и затова не е ясно как и дали това ще се случи. Няма и точен отговор на въпроса кога - целта е да се случи тази година. Но може реално да заработи и чак през 2011 г., защото са нужни промени в много закони, а и държавната машина е бавна.

Първият вариант на стратегията за Агенция по безопасност на храните пак наруши диалога между няколкото отговорни министерства. Първоначално тези на икономиката и здравеопазването не подкрепиха плана. В свое становище Министерството на икономиката, енергетиката и туризма посочва, че в стратегията липсва анализ на данни и не е ясно какви точно ще са задачите на структурата. Министерството на здравеопазването (МЗ) дълго настояваше, че безопасността на храните е граничен проблем  между няколко министерства и трябва да се създаде държавна, а не изпълнителна агенция. И посочват, че в работната група, писала стратегията, не е имало представители на икономическото и здравното министерство.

В крайна сметка аргументите на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, че компетентният пред ЕС министър е именно земеделският, а и законодателството засяга повече ветеринарния сектор (тъй като основните храни са животински), натежаха достатъчно новата агенция да мине под административното ръководство на МЗХ. Ден преди стратегията да бъде приета от Министерския съвет, Найденов коментира, че официално ръководството на новата служба ще се назначава от правителството.

Големият проблем не е междуведомствен. Приетата стратегия не е обсъждана нито с представители на бизнеса, нито пък с потребителите. Главният секретар на Българската стопанска асоциация Петър Денев обясни, че е изпратено искане това да бъде направено, но така и не се е случило. "Бизнесът не е видял предварително нито ред от това, което е прието като стратегия в Министерския съвет. А в Закона за храните пише изрично, че "при разработването на проекти на нормативни актове, свързани с административното регулиране и административния контрол на хранителната промишленост, компетентните държавни органи изискват становища от съответните браншови организации", цитира председател на браншова организация.

За Диляна Славова, изпълнителен директор на Националната асоциация на млекопреработваелите, добрата новина е, че все пак се пристъпва към изграждане на такава структура. "За предпочитане е един независим орган към Министерския съвет. Положителното е, че нещо все пак вече е решено", казва Славова. Според нея, ако липсват ясни правила за контрол и безопасност на храните, независимо под чия шапка е агенцията, наличието й ще бъде безполезно.

И все пак действие

Изискването за създаване на агенцията е записано в Закона за храните и трябваше да стане факт още през 2007 г. (виж карето). Спорният въпрос, който проточи във времето създаването й, е под чие ръководство да бъде новата структура. Тук винаги е имало триумене - шапката да е в земеделското или в здравното министерство, или директно в Министерския съвет.

Сега, след като правителството реши по соломоновски да я приюти в структурата на Министерския съвет, следват още няколко етапа, като те не са обвързани с конкретни срокове, защото преди това трябва да се гласуват промени в цели 27 закона!

Всичко ще опре и до пари. Първоначалните изчисления са, че бюджетът на бъдещата структура ще е около 70 млн. лв. годишно, а справка в сегашните разходи на службите, които сега контролират сектора, показва, че няма да има трудност при осигуряването на тези средства. Даже напротив, ще има съкращаване на разходи.

Остава и да се промени най-важното - новата агенция да заработи наистина ефективно. Защото по традиция в България всяка форма на регулация, контрол и разрешителен режим ражда предпоставки за корупция. Контролът над храните въобще не е изключение. А трябва да стане.

Пет години говорене
Пръв депутатът от НДСВ Пламен Моллов преди пет години внесе предложение за единна агенция за храните. След това земеделският министър Нихат Кабил от ДПС направи същото през 2007 г. Поредният земеделски министър Валери Цветанов също поиска агенцията. Но и трите опита завършиха без резултат.

Основната причина бе в липсата на единно мнение кой да е отгоре над структурата. Спорът се разрази между земеделското и здравното министерство, всяко от които имаше своите аргументи да иска да бъде ръководещо. За да се намери изход, се стигна до компромисно предложение НВМС и РИОКОЗ (бивши ХЕИ) да си останат по местата – съответно в земеделското и в здравното ведомство, а "малка шапка", подчинена на правителството, да ги ръководи. Но и този вариант не беше приет.

Създаването на агенция за храните беше в предизборните приоритети на ГЕРБ. Земеделският министър Мирослав Найденов веднага след изборите дори декларира, че агенцията ще заработи от 1 януари 2010 г. После се оказа, че в бюджета липсват средства за това и че заради обединението на структури ще се наложат съкращения, а на освободените ще трябва да се плащат милиони левове за неползвани отпуски. Беше съобщено, че агенцията се отлага за по-добри времена, но създаването й продължава да бъде приоритет.

През всичките тези години браншовите организации като цяло са заставали зад варианта агенцията да е независима структура към Министерския съвет, за да се гарантира безпристрастност.

*Оригинално заглавие: "Борбата за храната"

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
Николай Бекяров: През 2021 г. пазарът на сладолед спадна до 104 млн. лева Управителят на "Юниливър Айс Крийм България" посочва пред "Капитал", че цените вече са увеличени с 12-20%
Големите вериги имат приходи от 16 млрд. лв., или 1/3 от оборота в търговията на дребно Изследването на ИПИ показва огромни скокове в бизнеса през 2022 г., когато и инфлацията растеше. Във веригите работят над 53 хил. души