Планът на Турция да се откаже от зимното часово време хвърля сянка върху търговията и фондовия пазар
Премиерът Бинали Йълдъръм обяви миналия месец, че стрелките на часовника вече няма да бъдат връщани с час назад за зимния период, с което Турция остава за постоянно три часа преди Средното гринуичко време (GMT), и през зимата, и през лятото. Правителството очаква мярката да спести потребление на електроенергия за 2,5 милиарда турски лири (805 милиона долара), прибавяйки още дневна светлина в края на работния ден, или около 8 % от електричеството, което би се изразходвало през петмесечния период. Това обаче си има своята цена, тъй като съкращава всеки ден, в който турските компании могат да взаимодействат с най-големия си търговски партньор - Европейския съюз.
За някои това също така символизира курс на изток след години на отчаяни усилия за присъединяване към Съюза, а освен това поставя Турция в същата часова зона като затруднените съседи в региона. "В известен смисъл ще престанем да бъдем европейска държава и ще станем арабска страна", коментира Хикмет Танръверди, председател на Истанбулската асоциация на износители на облекло и текстил.
"Години наред се борихме да подобрим имиджа си до ниво като на западна държава, а и целим да станем член на Европейския съюз. Това няма да ни помогне за имиджа", казва той.
За първи път Турция приема лятното часово време, известно и като спестяващо дневна светлина, през 1940 година, следвайки примера на Европа. Днес системата се използва във всички 28 страни членки на ЕС.
Русия направи опит да премине към постоянно лятно време през 2011 година, когато президент бе Дмитрий Медведев. Неговият аргумент бе, че това ще подобри благосъстоянието на селяните. Решението бе отменено, след като Владимир Путин се върна в Кремъл през 2012 година и Русия възприе за постоянно зимното време.
Износителите са обезпокоени
В Турция някои от най-големите възражения идват от износителите. Турските производители на текстил правят над три четвърти от годишните си продажби, възлизащи на 16 милиарда долара, в Европа. "Часовата разлика с един от най-важните търговски партньори, Великобритания, ще нарасне до 3 часа. Като се вземе предвид и обедната почивка, това означава, че ще правим бизнес с тях само следобед", заключава Шереф Фаят, ръководител на Турската асоциация на производителите на облекло. "За да продължим комуникацията си с тях, ще трябва накараме служителите си да работят извънредно, което ще увеличи разходите ни за труд" допълва Фаят.
Това може и да усложни отдавнашната цел Истанбул да бъде превърнат във финансов център. Часовата промяна ще означава, че пет месеца от годината времето за търговия с ценни книжа в Истанбул изобщо няма да съвпада с фондовите борси в САЩ. "Едно от условията да станеш финансов център е да бъдеш в същата часова зона с останалите водещи центове", уточнява Илхами Коч, председател на Турската асоциация на капиталовите пазари.
"Сега когато часовата ни разлика се увеличава, това ще има отрицателно отражение върху нашия план да станем център", отбелязва той. Правителството вече прибегна до регулаторни промени, за да направи Истанбул по-привлекателен за чуждестранния капитал и сега външни инвеститори притежават около 60 % от свободно търгуваните акции на борсата. Анализторите обаче отдавна предупреждават, че има несъответствие между размера на турската икономика и сравнително малките й капиталови пазари.
И все пак Сенджер Еджер, професор по икономика и член на групата от учени, консултирала правителството по проекта, твърди, че икономическата полза от промяната ще надделее над потенциалната вреда. "Само една осма от работния ден ще бъде изгубена с плана", посочва Еджер. "Може да доведе до известна загуба на бизнес или забавяне на търговията, но цената е много по-голяма от това, което ще бъде спестено чрез енергията", обобщава той.
.