Какво се случва на пазара на лоши вземания
Банките продават дългове, телекомите ги събират чрез колекторски агенции
Фотограф: Юлия Лазарова
Телекомите са най-активните ползватели на услуги по събиране на вземания, а обемът необслужвани бързи кредити, възлагани на колекторски агенции, намалява. В същото време значително се увеличава обемът на възложените междуфирмени вземания.
Това са някои от основните изводи от проучване на "Ипсос България", направено за Асоциацията на колекторските агенции (АКАБГ). Според него възложените на колекторски агенции дългове на физически лица през първото полугодие на 2015 г. са на стойност над 983 млн. лв. при 820 млн. лв. за същия период на 2014 г. Данните включват информация от 15-те компании, които членуват в организацията, които държат 70% дял от пазара на необслужвани задължения. Въпреки отчетения ръст за първите шест месеца на 2015 г. спрямо предходната, нивата все пак остават под отчетените през 2013 г.
По думите на Александер Грилихес, член на УС на АКАБГ, основната причина за ръста на възложения обем и брой задължения е промяната в политиката по събиране на задължения за телекомите. Възложените дългове от телеком оператори за първите шест месеца на 2015 г. са 432 млн. лв. спрямо 146 млн. лв. за същия период през изминалата година. Този ръст формира 44% от портфейла на колекторския бизнес при 18% през 2014 г., посочват от организацията.Средният размер на едно вземане, обработвано от колекторски агенции, намалява, макар и с малко - при 491 лв. през 2014 г., сега той е 487 лв.
"Средният размер на задълженията към телеком операторите е сравнително нисък", коментира още Грилихес. Причината според него е, че сметките към мобилния оператор са сред последните в приоритетите на плащане, което води и до промяна в стратегиите на тези компании за събиране. С най-голям приоритет е вноската по ипотека, следвана от сметките за електроенергия. Тук алтернатива няма, докато при телекомите има условия за голяма миграция, уточнява Грилихес.
С два процентни пункта по-нисък дял на забавените плащания по банкови продукти - 42% от всички, обработвани от колекторски агенции (при 35% през изминалата година), регистрира проучването. Фокусът при банките през последната година се измества в посока по-активно кредитиране и те започват да ползват повече външни услуги по събиране, сочи анализът.
Всички други категории необслужвани вземания са с тежест от под 10% от общия обем, като най-значително за пазара е неочакваното намаление на задълженията от небанкови финансиращи институции. Това са стоковите кредити, малките парични заеми, онлайн кредитирането и др. със срок на изплащане до една година. Общият размер на техния портфейр намалява до 9% за полугодиетоспрямо 16% за същия период на 2014 г.
Значително нарастване е отчетено в обема продаден дълг, регистриран през първото полугодие на 2015 година – 149 млн. лв. при 34 млн. лв. за същия период на 2014 г. Повишеното предлагане на "лоши кредити" за продажба е свързано със затягането на регулациите и надзора в банковата сфера. Поради предстоящите стрес тестове в сектора, българските банки започват да обръщат сериозно внимание на качеството на активите си и се стремят да изчистят част от необслужваните си кредити, каза Мартин Деспов, член на УС на АКАБГ. По думите му банките все още спорадично предлагат портфейли за продажба, при това те са с много големи просрочия - натрупани в пика на кризисния период – 2008–2010 г. "С малки изключения, на пазара липсва стандартизиран подход за регулярни продажби, които ще позволят по-честото връщане на ликвидност в банките", отбеляза той.
Троен е ръстът за година в обема на междуфирмени вземания, възлагани на колектори, посочват още от асоциацията. Над 62 млн. лева са прехвърлени към колекторски агенции през първото тримесечие на настоящата година при по-малко от 20 млн. лева за същия период на 2014 г.
Причина за високия ръст на възложени междуфирмени дългове от асоциацията виждат в повишаването на популярността на събирането сред юридическите лица. Тенденцията започна през 2014 г. и влиянието ѝ ще продължи да нараства.
"Основният обем дългове е свързан с последиците от фалита на КТБ и загубите, които някои юридически лица претърпяха в резултат на това. Друг важен фактор е забавянето на някои държавни плащания, което доведе до невъзможност изпълнителите на обществени поръчки да се разплатят навреме с доставчиците и подизпълнителите си", коментира Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ.
Очакванията на АКАБГ са до края на 2015 г. събираемостта при междуфирмените задължения да нарасне, стимулирана от подобряване на общата икономическа ситуация и отшумяването на негативния ефект от случая КТБ. Обемът на възложените дългове на домакинствата вероятно ще се запази на нива, близки до настоящите, прогнозират от асоциацията. Компаниите са скептични по отношение на плащаемостта при домакинствата – повечето от тях очакват влошаване на възможностите за плащане на потребителите през втората половина на годината.