Претенциите в хранителното право
Как законодателят е регламентирал твърденията на индустрията за храните, предлагани на пазара
Фотограф: Shutterstock
Елена Тодорова
Фотограф: Архив
Темата за рекламата на храните
е поле, на което често се сблъскват интересите на производителите и потребителите. Това неминуемо влияе върху законодателната инициатива и е причинa за този регламент често да се казва, че има трудно раждане и тежко детство.
Регламент 1924/2006 е публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз набързо, в самия край на 2006 г., при това в грешна версия (ОВ L 404, 30/12/2006, стр. 9 - 25). Това недоглеждане става причина да претърпи почти 20 изменения от 2006 г. насам и опитите за санирането му далеч не са приключили. За специалистите по интелектуална собственост Регламент 1924/2006 съдържа, меко казано, странни разпоредби, касаещи търговските марки, при това не само в мотивите си. Предвидените в регламента срокове за приемане от страна на комисията на списъците с разрешените претенции бяха напълно игнорирани от самата Европейска комисия, което пък стана причина срещу нея да бъдат заведени искове за неспазване на европейското законодателство. От друга страна обаче, в т. 16 от мотивите към регламента законодателят даде определение за това как трябва да се разбира понятието средностатистически потребител – а именно потребителят, който е в разумна степен добре информиран, наблюдателен и благоразумен.
Какво е претенция според хранителното право?
Преди време промотирането на определена храна беше сравнително по-лаконично - домашните курабии си бяха просто домашни курабии. Днес поради голямата конкуренция на пазара същият продукт се оказва "домашни курабии по традиционна рецепта с цветен локум или пък с екстра количество сусам от контролирано биопроизводство, при това в количество от +25% повече на същата цена…."
Видно е, че маркетинговите послания засипват потребителя с твърде много информация, но каква част от нея де факто е регулирана от закона?
Съгласно цитирания регламент претенция е всяко понятно за средностатическия потребител съобщение или представяне, което не е задължително по силата на закона, комуникирано е на потребителя под каквато и да било форма - чрез картина, графика или символ, и което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени характеристики.
Необходимо е претенцията да е ясна и вярна, да не поражда подозрения за безопасността на храната и да не предизвиква страх у потребителя. Забранено е да се употребяват претенции, които са в противоречие с общоприетите хранителни и здравни принципи, които насърчават, един вид намират извинение за прекомерната консумация на дадена храна, или омаловажават значението на добрата диетична практика.
Претенциите са
Основно два вида - хранителни и здравни
Хранителна претенция е всяко послание, което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени благоприятни хранителни качества, които се дължат на:
а) енергийната стойност, която: (i) предоставя; (ii) предоставя в намалена или увеличена норма; или (iii) не предоставя; и/или
б) хранителните или други вещества, които: (i) съдържа; (ii) съдържа в намалени или увеличени съотношения; или (iii) не съдържа.
Разрешените хранителни претенции са единствено тези, които са изброени в приложението към Регламент 1924/2006 и отговарят на изискванията, предвидени в него. Примери за такива хранителни претенции са: "без съдържание на мазнини"; "без добавени захари" или "източник на витамин С".
Здравна е всяка претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между дадена категория храни, отделна храна или една от нейните съставки и здравето на потребителите. С Решение С-544/10 Съдът на ЕС (СЕС) прие, че поради липса на уточнение дали връзката е пряка или косвена понятието трябва да се тълкува разширително.
Условно погледнато, здравните претенции също могат да се разделят на
пет специфични вида:
" претенция за ролята на дадено хранително или друго вещество за растежа, развитието и функцията на организма ("витамин С допринася за образуването на колаген за нормалната функция на костите")
" претенция за психологични и поведенчески функции ("прави децата щастливи" или "предпочитано от разумните родители")
" претенция, отнасяща се до отслабването или контрола на теглото, или намаляването на теглото (в смисъл на глад), или на увеличение на теглото (в смисъл на пресита), или на намаление на енергията, получавана от диетата ("при нискокалорични диети глюкомананът допринася за загубата на телесно тегло")
" претенция за намаляване на риска от заболяване
" претенции за развитието и здравето на децата.
Доколко можем да се доверим
на хранителните и здравните претенции или те са просто нова ера в рекламата на храните?
Отговорът не е съвсем еднозначен. От една страна, приетото законодателство определя кога и как официалният контрол следи за спазването на законовите условия с оглед правилната употреба на претенциите. През 2012 г. комисията прие Регламент (ЕС) №432/2012 за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата. С него бе "ратифициран" т.нар. позитивен списък от над 220 здравните претенции, които се основават на общоприети научни доказателства или са лесноразбираеми за средностатистическия потребител. Списъкът включва изричната формулировка на разрешените претенции, специфичните условия за използването им и условията или ограниченията за използването им за конкретни храни. Производителите са задължени да употребяват включените в позитивния списък здравни претенции и хранителните такива само при условията, определени съответно в Регламент (ЕС) №432/2012 и Регламент 1924/2006.
Същевременно обаче още 2012 г. СЕС бе сезиран с жалби срещу Регламент (ЕС) №432/2012. Според тях този регламент е незаконосъобразен, тъй като липсва правно основание за приемане на списък на общите разрешени здравни претенции, при положение че някои от претенциите остават уредени съгласно преходните мерки по член 28 от Регламент (ЕО) №1924/2006. Друг аргумент, на който се позовават жалбоподателите, е, че много здравни претенции не били включени в списъка на разрешените претенции поради приложените неподходящи критерии за преценка, както и от нарушение на принципите за сътрудничество с националните органи за безопасност на храните и на задължението за мотивиране. Съдът все още не се произнесъл с решение. Независимо от позицията на съда обаче е важно да бъде подчертано, че включването на определена здравна претенция в списъка с разрешените здравни претенции не представлява (а) разрешение за търговия с веществото/субстанцията, предмет на претенцията, и/или (б) разрешение относно възможността веществото/субстанцията да бъде използвано в храни и/или (в) класифицира определен продукт като храна. Добавянето или използването на (нови) субстанции в храните, както и класификацията на продуктите като храни или съответно като лекарствени продукти е регламентирано в специфичното законодателство на съюза и в специфичното национално законодателство, а между хранителното право и фармацевтичното такова не може да се поставя знак за равенство.
**Регламент (ЕО) №1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за хранителни и здравни претенции за храните - бел. авт.