Нели Ангелова:
Кризата влияе положително на готвенето у дома
За по-голяма част от хората грижата за семейството се изразява чрез храната, казва бизнес мениджърът кулинарни продукти в "Нестле България"
Нели Ангелова
е бизнес мениджър кулинарни продукти в "Нестле България" от 2008. Работи в Нестле повече от 22 години на различни позиции в компанията, като 15 от тях са в сферата на маркетинг и продажби. От 1999 e в кулинарния бизнес на компанията, започвайки като асистент бранд мениджър. През 2006 поема позицията на бранд мениджър за Maggi и Thomy в "Нестле Адриатик", базирана в Загреб. От 2007 преминава през различни ключови позиции обратно в кулинарния бизнес на "Нестле България". Има магистърска
степен по индустриално инженерство. От началото на юли пое менажирането и на отдел "Корпоративни връзки" в компанията.
Фотограф: Регал
- С криза или без криза българинът готви. Готви много в сравнение със западноевропееца като честота, количество, съставки. Кризата не е повлияла негативно нито в количествено, нито в качествено отношение. Дори напротив, в кризата българинът става изключително чувствителен към това какво слага в тенджерата и какво ще сервира на семейството си.
Според изследванията ни в българските домакинства се готви средно пет пъти седмично, като на готвене се приготвят средно почти две (1.7) ястия.
Готви основно жената. Мъжът все повече участва в различните етапи на приготвяне на храна, но основната тежест пада върху жената. Времето, отделено за приготвяне на домашната храна, варира при различните профили домакини. Средният диапазон на готварски случай е 1 час и 15 - 20 минути. Повече се готви през почивните дни, което е съвсем разбираемо, защото тогава има повече време, а и семейството е много по-често заедно.
Като количество едно готвено ястие обикновено се консумира два пъти. То целенасочено се приготвя така, че да остане вкъщи за междинно хранене на ученици, на някой с по-плаващо работно време. (Това, разбира се, не важи за свежите салати поради тяхната специфика).
Какви са преобладаващите нагласи към готвенето вкъщи?
- То е културно занимание. Отношението е разделено на рационално и на емоционално, като емоционалното става все по-важно. Това е изразът на домакинята за любов и грижа към семейството. И тук е ключов моментът със здравословното. Под здравословна храна българинът разбира домашно приготвената храна. Нагласата е "аз като домакиня и като майка, като грижеща се страна имам контрол върху това какви продукти купувам и откъде, как ги комбинирам, какви техники за приготвяне използвам, така че да се получи ястие, което е добро за членовете на моето семейство и на моите любими хора". Не на последно място така жената домакиня частично успява да повлияе за храненето на членовете на домакинството. Например не всички деца обичат зеленчуци, а когато тя участва в приготвянето на храната, може чрез различни трКак определяте вашите продукти?икове да ги подтикне да започнат да ги консумират.
Рационалната част на готвенето обикновено се определя от бюджета за пазаруване. Има една промяна в сравнение с преди четири-пет години. Домакинствата и преди са знаели, че готвейки, изразходват електроенергия, но не са се замисляли колко е. Днес електричеството започва все по-сериозно да се взима предвид като разход. Разбира се, не се калкулира с точност, но има някаква обща представа дали ястието трябва дълго да се вари, или да се пече.
Това как рефлектира върху поведението?
- В рамките на пет-шест години има голяма промяна в топ 10 ястията в българската кухня. Ако към 2008/2009 г. те са били аламинути - пържени кюфтета, пържени картофи, сега челните места заемат т.нар. full meal ястия. Класически пример са пиле с картофи, пиле с ориз. Преди те са били или към края, или извън топ десет, а вече са на второ или трето място. Няма промяна в номер едно българско ястие - това е пилешка супа.
Защо full meal ястията излизат на преден план? Имате едно готвене, в което, смесвайки продукти, се получава голямо ястие, богато като съставки, с много порции, достатъчно, за да се нахрани цялото семейство. И то се готви веднъж с едно усилие. Докато при аламинутите веднъж трябва да правите самия аламинут, след това отделно гарнитурата. Това са различни усилия, изискващи различна електроенергия. Да не говорим за допълнителното почистване, което е и усилие, и време.
А все по-важно става времето да бъде оползотворено за семейни социални моменти, а не за готвене. Голямата промяна всъщност е, че българската домакиня е станала много рационална с цел да задоволи емоционалния свят на семейството си. Не че тя ще пожертва храната като социална колона в семейството, просто ще я оптимизира максимално.
Има хора, които казват - по-евтино и лесно ще е да отидем на (или да вземем храната от) ресторант, отколкото да готвим вкъщи.
- Това е малък процент от българите и не бих казала, че става дума за тенденция. Дори обратното - тенденция е връщането към семейството и семейните ценности в областта на храната. Храненето вкъщи си остава основно. При излизанията навън има сезонност. А и когато се излиза навън, по-скоро се похапва за разлика от традиционното хранене на маса, което е час, час и половина.
Независимо колко съвременната българска жена отчита нуждата от себеразвитие - кариерно или персонално, неминуемо на дневен ред идват рецептите на мама, на баба, на леля Ванче и пр. Тези неща си остават и най-често се проявяват, когато в домакинството се появи дете. Тогава нещата се променят за доскоро не много активно готвещата млада българка. Както казахме, грижата за семейството в много голяма степен се изразява чрез храната. Да знаеш с какво близките ти се хранят е пътят към здравето. Затова и пилешката супа и салатите има лидерско място в съвременното българско меню. Делът на салатите, предимно на свежите от българската чиния, е 54% средногодишно.
Това към средиземноморския модел на хранене ли клони?
- Ние сме на границата между средиземноморската култура и северната култура, която е много месна. Устоите са едни и същи. Градим върху това, което винаги сме имали, просто го осъвременяваме. И осъвременяването е на ниво съвременното разбиране за здравословно.Над половината от ястията, приготвени в домакинството, са салати от свежи зеленчуци. Супите, ястията с кайма и вегетарианските са с еднаква тежест. Заслужава си да обърна внимание за лидерските позиции на каймата. Тя може да се приготви в изключително широк спектър от ястия. Тази универсалност увеличава вероятността децата, съпругът или партньорът да харесат ястието, а това е нещото, на което готвещата жена държи. Не на последно място каймата е най-евтиният протеин. Тоест тя носи всички хубости на месото и е достъпна дори и в тези трудни времена.
Българинът не се е променил много по отношение на рибата и телешкото месо. Много са малки стойностите от консумацията вкъщи, като основната спънка специално за телешкото е цената. Иначе при предлагането на рибни ястия в заведенията в действителност има голяма промяна в сравнение с преди десет години. Вкъщи не е толкова разпространено и ако има промени, те по-скоро са в големите градове в България.
Какви са основните домакински профили и има ли някой, който да е в разцвет напоследък?
- Първата група са начинаещите домакинства. Обикновено те са от двама души, обикновено са партньори, все още нямат деца. Те са тези, които готвят най-малко. Това са хора все още много отдадени на кариерата. Хапват навън и когато трябва да готвят, се допитват до родителите си.Как определяте вашите продукти?
Следващите са домакинствата от трима души, които обикновено са с малките деца. Това са млади хора с голямата радост от току-що обособилото се ново семейство. Семейството и децата са в центъра на техния живот и те са изключително внимателни какво и откъде пазаруват. Имат определени представи за това кои магазини са добри и кои не, за това как да комбинират продуктите. При тях грижата и здравословното за семейството е номер едно.
След това минаваме в едни малко по-сложни домакинства, в които са любителите на готвенето или хората, които си угаждат. Те определено са опитни хора. При тях храната придобива малко артистичен уклон. Експериментират, обичат да готвят и изразяват грижата към семейството освен чрез здравословното и през тази призма на интересните ястия.
И четвъртите са тези, които са устоите на българската кухня, които крепят българските хранителни традиции. За тях е много важно "моята мусака е най-добрата" и са експерти в българската кухня.
А единичните домакинства и възрастните хора?
- Единичните домакинства в младите години много бързо минават в първата група на начинаещите домакинства. Това е по-скоро транзитен етап, в който хората се хранят на крак, с полуготови неща и по-скоро извън вкъщи. Те дори невинаги имат и кухня с оборудване в технически смисъл. Третата възраст не изследваме.
Тоест нацията готви...
- Все повече и повече. Едните готвят по рационални причини, защото трябва да се хранят и не могат да си позволят да го направят навън. По-голямата част от нацията готви като израз на грижа за собственото здраве и за здравето на тези, с които живее.
Кои са основните продуктови категории, които са най-печеливши от тенденцията на засилена консумация в дома?
- Българинът стана изключително взискателен към продуктите от първа необходимост - варива, брашна, олио, ориз. Точно към тях изискванията му за качество стават все по-големи и тук той не е склонен да прави компромиси.
Какво е отношението към полуфабрикатите?
- Първо да дефинираме какво е полуфабрикат. Това е ястие, приготвено от производител, което се нуждае от елементарно претопляне вкъщи. Предимно големите вериги предлагат гама от такива вече сготвени продукти. Има си търсенето, но това е наистина феномен в градовете, където факторът време е от особено значение. В четирите големи български града имат по-малко време за готвене от останалата част на България. Транспортът изяжда от времето, в което сме вкъщи. И това пряко влияе върху въпросните полуфабрикати.
Как определяте вашите продукти?
- Като идеи за готвене. В нашия продукт хрупкави хапки например всъщност нямаме хапки, няма месо и олио вътре. Ние даваме идеята, нау-хау как съвременната българка да си приготви продукт, който децата й много харесват, без да пържи, а като пече. Даваме и няколко съставки, но основните тя трябва да ги закупи по свое усмотрение. Идеята всъщност е големият всекидневен проблем за българската домакиня, защото тя се изчерпва от толкова готвене. Ако погледнете старите тефтери с прословутите записки, ще видите, че повечето от тях са посветени на някой близък. Погачата на Ванчето, мусаката на баба – на този, който всъщност е дал идеята.
.