Домашната храна е най-популярна в селата и след това - в София
Автор: Регал
Автор: Shutterstock
При 84% дял на потребителите на домашна храна от жителите на страната, малко по-привързани към нея са жените - 87%, от мъжете (80%). Мъже обаче са по-голяма част от потребителите на ракия и вино, месо, сирене, риба и колбаси, горски плодове, гъби и дивеч, а също и домашни плодове и зеленчуци.
Между 20 и 34 г.
Разгледано по възраст, най-масово в страната на домашна храна са хората между 20 и 34 години (86.5%). Тук ще срещнете най-често пиещи домашна ракия, минерална вода, потребители на кашкавал, колбаси и горски плодове. А най-рядко - пиещи прясно мляко, сиропи и изворна вода, берящи диворастящи гъби и печащи хляб.
С почти равна активност (86% от тях) са хората над 60 години. Те наблягат на туршиите и консервите, прясното и киселото мляко, месото, соковете, билките, хляба и изворната вода. Най-малка част от тях пият ракия, вино и минерална вода, хранят се с домашно месо, торти, зеленчуци, плодове, риба и дивеч.
Групата 45 - 60 с 85% активност буквално "диша във врата" на останалите почитатели на домашна храна. Хората на тази възраст обаче не са лидер по дял на потребителите на домашна храна от общото при нито един от изследваните продукти. Сред тях са най-малко консуматорите на мед, сладки и соленки, сирене, кашкавал и колбаси.
Между 35 и 44 години се очертава своеобразен спад при интереса към домашните храни - 78% потребители. В тази възрастова група обаче има най-много почитатели на виното, сладките и соленките и плодовете. Най-малко сред тях консумират яйца, кисело мляко и ядки.
Сред младежите - между 15 и 19 години, едва 77% са казали, че консумират домашна храна. Най-много сред тях обаче са потребителите на яйца, мед, месо, торти, ядки, сирене, риба, гъби, дивеч и зеленчуци. Младежите не обичат зимнината, горските плодове и билките и очевидно възприемат ликьора като пълна отживелица.
Производството на домашни продукти е трудоемко и това го прави оправдано, когато е за повече хора. Това е възможно обяснение защо сред хората, които живеят сами, е най-малък делът на потребителите на домашна храна в почти всички категории. Изключение са плодовете и зеленчуците, сиренето, а също и продуктите, които се берат от природата – гъби, дивеч, горски плодове. Фамилиите с по четири и повече членове имат подчертана консумация на зимнина и сокове, яйца, риба, хляб, мед, плодове и зеленчуци.
В София и селата
Логично е, че домашно произведени продукти се консумират най-вече от жителите на селата - 93%. Изненадата е, че веднага след тях обаче следват живеещите в София (87% от всички). Възможни обяснения са, че колкото си по-далеч от природата, толкова повече я цениш, процесите на миграцията, а вероятно и фактът, че това е най-платежоспособният пазар за производителите от село. В големите градове консуматори са 83% от всички, а в малките, чиито жители са най-близо до селото явно се опитват да се разграничат от него. Делът на консуматорите там е 76% и това е на-ниският срещан процент.
София е лидер по консуматори на мед, сладки и соленки, торти, билки, минерална вода и горски плодове. При това специално за меда, билките и горските плодове може да се каже, че селото ги изпраща в столицата, като самото то се лишава от консумацията им. Най-рядко до София стигат ядките и рибата. Първите - вероятно заради стройната система за изкупуването им за износ, а вторият продукт - защото липсват условия за съхранение и продажба.
В селото консумират домашно направени туршии и консерви, яйца, ракия и вино, прясно и кисело мляко, месо, ядки, сокове, сирене, гъби, риба, кашкавал и колбаси.
Сред жителите на големите градове има най-много хора, които сами си правят хляб, консумират домашни плодове и зеленчуци и дивеч. Най-малък дял от техните жители се хранят с туршии, консерви и сокове, прясно и кисело мляко, месо, сирене и кашкавал, билки и горски плодове и пият домашно вино.
В малките градчета най-рядко се срещат потребители на домашен хляб и изворна и минерална вода, на вино и ракия, на сладки, соленки и торти, домашни колбаси, гъби и дивеч.
Най-много са консуматорите на домашни продукти в Северен Централен район - 92% от всички, а най-малко - в Югозападен и Южен Централен - съответно 68 и 73%. В Югозападния район обаче има най-голям ръст на потреблението на домашни продукти за последните четири години. Подобна тенденция отбелязват 44% от живеещите там. Трудно обяснимо, но в Южен Централен, районът на Пловдив и Пазарджик, е най-големият спад, посочен от 33% от всички. В Северен Централен преобладават хората, които не са променили навиците си по отношение на домашните храни през последните години.
По доходи
Сред бедните хора с доходи до 350 лева на домакинство месечно са най-малко потребителите на ракия и вино, мед, сладки и соленки, риба, минерална и изворна вода и плодове. Най-най-бедните (до 220 лева на домакинство) са хората в страната, които консумират най-много домашно сирене и кисело мляко. Те явно се прехранват от дивата природа, защото са рекордьори по брой консуматори на горски плодове и дивеч. Това е и категорията от населението с най-ниска консумация на домашно месо от питомни животни и на зеленчуци, т.е. на продукти, които изискват специални усилия за отглеждане. Групата с малко по-високи доходи (между 220 и 350 лева) e лидер по брой консуматори на домашен кашкавал (9.6%). Най-малко сред тях са потребителите на риба, колбаси, гъби, горски плодове и торти.
Сред богатите - с доходи над 1500 лева на домакинство, е най-висок делът на потребителите на ракия и вино, мед, минерална вода, колбаси и кашкавал (9.2%), плодове и зеленчуци и най-нисък при яйцата и прясното мляко, ядките, соковете, домашния хляб и горските плодове. Очертава се и друга група със силно потребление на домашна храна - хората с доходи около 900 - 1000 лева месечно на домакинство. Вероятно това е заможна прослойка в по-големите градове на страната. Сред тях е голям делът на консуматорите на сладки, соленки и торти, риба и дивеч, хляб и горски плодове.
* Представените данни са от национално представително проучване на "Маркет линкс" сред 1204 лица на възраст над 15 години, проведено в периода 12 - 19 март 2013 г.
.