Икономиката е нараснала само с 0.8% през миналата година*
Двойно забавяне в темповете на възстановяване на българската икономика констатира Националният статистически институт за 2012 година. От данните за брутния вътрешен продукт се вижда, че растежът за цялата минала година е бил 0.8%, или двойно под реализираните 1.8% през 2011 г., а крайният резултат е почти четирикратно по-нисък от правителствената прогноза за растеж от 2.9%, с която бе изготвен бюджет 2012.
Друг негативен извод от данните е, че покачването на инвестициите през миналата година е недостатъчно и през тази може да е още по слабо заради политическата нестабилност, последвала протестите и правителствената оставка. Такива притеснения изказаха в анкета на Капитал Daily мениджъри и икономисти.
Със задна дата
Този растеж се отчита отново след ревизиране в посока надолу на данните за предходни периоди. Парадокс има и в данните за четвъртото тримесечие, като НСИ сочи едновременно спад на потреблението, инвестициите и външната търговия, но при сезонното изглаждане общо за БВП се сочи нулево изменение.
"Мисля, че за да знаем наистина откъде тръгва икономиката и накъде върви, е необходимо да се проверят и данните на НСИ. При положение че всичко спада, да твърдим, че нещата са наред, е, меко казано, цинично и аз се съмнявам в тези данни", коментира макроикономистът Петър Чобанов. "Не мога да кажа, че са некоректни, но си позволявам да се усъмня. Ясно е обаче, че българската икономика върви уверено към рецесия и дори и да се правят опити за числови еквилибристики, това няма да я спаси", обясни той.
Последните данни на Националния статистически институт затвърдиха и още една неблагоприятна тенденция – България е на последно място по брутен вътрешен продукт на глава от населението – 5436 евро, а това е един от основните измерители за производителност и жизнен стандарт в отделните държави. За цялата 2012 година брутната добавена стойност (това е измерителят за реалното производство) се увеличава само с 0.3%.
Вносен спад
Основният фактор, забавил растежа, е кризата в еврозоната и нейното отражение върху българската икономика. За разлика от България икономиката на Европейския съюз се е свила с 0.3% през миналата година, а само на еврозоната с 0.6%.
Страната ни бе засегната от това по два начина – първият бе натиск над частния сектор да изплаща стари задължения, трупани преди кризата, което възпрепятстваше инвестициите, а вторият бе свитото търсене на европейските пазари, от което пострадаха експортно ориентираните индустриални компании.
При рецесия в Гърция, Румъния и Италия българските фирми можеха да разчитат единствено на растежа в Германия. Преориентирането на износа за държави в Азия – главно Турция, Русия и Китай, позволи загубата на пазари в Европа да се компенсира напълно. Въпреки това обаче приносът на износа към БВП пада с 2.1%, а на вноса с 0.5%.
От останалите компоненти на БВП най-голям принос имат инвестициите, които се увеличават с 1.5% и крайното потребление, което се е увеличило с 1.3%. Това означава, че фирмите са повишили вложенията си в основен капитал в по-голяма степен, отколкото се е увеличило крайното потребление, но и това е крайно недостатъчно според експертите.
С първите данни за изпълнението на миналогодишния бюджет обаче се видя, че правителствената политика също е допринесла за забавянето на икономиката.
Причината – не са реализирани 33% от планираните държавни инвестиции (5.2 милиарда лева). Усвояването на еврофондовете пък е било само на 60% от заложените 3.8 милиарда лева. Това означава, че заради липсата на капацитет в отделните министерства, които са отговорни за инвестиционните разходи и усвояването на европейските средства, държавата е спестила от разходи, които имат потенциал да създадат работни места и производителност в дългосрочен план.
Какво ще стане през тази година
За разлика от миналата година сега перспективите пред европейската икономика са по-обнадеждаващи и мнозинството икономисти предричат по-благоприятна външна среда за България. Основен риск е политическата нестабилност в Италия и ако не се сбъдне някой от негативните сценарии, може да се очаква натискът за изплащане на външни задължения, трупани преди кризата, да отслабне и приходите от продажби на вътрешния и международните пазари да се използват за инвестиции и потребление.
Възможно е обаче фирмите да изчакат изборните резултати и едва след това да формират инвестиционните си политики за годината според оценките за това в каква посока ще се движи България.
Анкета на Капитал Daily сред икономисти и мениджъри показва, че засега доминиращите очаквания са инвестиционната активност да не се свие, но привличането на новите инвестиции ще зависи от сформирането на новото правителство след изборите. Оценките обаче са, че с такива темпове икономическият растеж няма да достигне потенциала си.
"Очакванията ми за инвестициите са по-скоро негативни заради политическите турбуленции. Миналата година имаше малък ръст, но сега най-вероятно ще спре заради временно изчакване. Причината е, че ако нямаш доверие в политическия процес, седиш и чакаш", обясни Георги Ганев, макроикономист от Центъра за либерални стратегии. Според него данните за инвестициите няма да са задоволителни през първата половина на годината, а освен това българската икономика няма да се възползва по оптимален начин и от възстановяването на европейските пазари.
Изключение ще бъде първото тримесечие, при което индустриалното производство и износът ще отбележат по-сериозен растеж, но това ще е заради ниската база на същия период миналата година, когато страната беше скована от ледове и това попречи както на производството, така и на транспортните услуги.
Завоите в икономическата политика едва ли ще са остри, пък прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Според него дори и ако следващото правителство увеличи преразпределението на държавата, данъчната тежест ще остане сред най-ниските в целия Европейски съюз, а също така и заплатите, което ще продължи да привлича чуждестранни компании, но предимно в сектори с ниска добавена стойност.
"Голямата картина не се променя, тези процеси на глобализация са водили до протести и е интересно как обществото ни ще се справи с тях - дали решенията ще се намерят в популизма или в рамката на демократичния процес. Ако новото правителство води политика на премерени и разумно насочвани фискални разходи, може да ускори икономическия растеж. Увеличаването на дефицита и отношението му към БВП, което се очаква през тази година спрямо миналата, може да добави 1 процентен пункт към икономическия растеж", коментира Кристофор Павлов.
Мнения
Валери Симеонов, собственик на машиностроителна компания "Мадара"
Засега сме спрели плановете си за обновяване в производството
"Имахме планове да инвестираме до края на годината, но при така създалата се обстановка трябваше да се съобразим накъде ще отиде пазара. Политическата криза не е пряката причина да се откажем, но тя се преплита с икономиката. Планирали сме да закупим нови машини, от които имаме нужда, и въпреки всичко смятаме пак да направим анализ дали това не може да се случи до края на годината."
Тодор Чаков, управител на печатница "Форт"
Не променяме плановете си за инвестиции
"Изобщо не ме интересуват политиците. Колкото по-малко се бъркат в икономиката, толкова по-добре. Даже се старая да не гледам телевизия, политиците правят точно обратното на това, което трябва. Нашата компания постоянно инвестира в образование, технологии и машини, както и в подобряване условията на труд, а засега промяна на поръчките им няма.
Петър Чобанов, макроикономист, Институт за ускорен икономически напредък
Инвестиционната активност ще напомня много за тази през изминалата година
Представа за инвестициите през тази година може да се добие от активността през миналата. Първото тримесечие започва с висок реален растеж 3.6%, което е и в резултат на ниската база, като постепенно растежът намалява през следващите две тримесечия. Така през четвъртото тримесечие базата също е много ниска, но инвестициите вече спадат на годишна база с 1%, което подсказва сериозни проблеми. Можем да очакваме тази тенденция да се затвърди през първите две тримесечия на 2013 г. и да наблюдаваме отново отрицателни изменения на инвестициите в реално изражение. Третото тримесечие има вероятност да е излъчено правителство с четиригодишен хоризонт на действие и при амбициозна програма за реформи и подобряване на бизнес средата можем да очакваме по-добри перспективи пред инвестициите. Все пак е нормално да има няколко месеца на изчакване да се види дали се започват реални действия. Ако това се случи, четвъртото тримесечие ще се наблюдава сериозен растеж на инвестициите, но като цяло за годината растежът, ако го има, ще е близо до нула.
По темата работиха още Калина Чернева и Весела Николаева
*Оригинално заглавие: С растеж наполовина