България с най-малко фалирали компании в региона
Автор: Юлия Лазарова
Броят на фалиралите компании в България - 390, е един от най-ниските в сравнение с останалите страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). С по-малко фалити през 2011 г. е била само Хърватия (306). Това показват данните на международния кредитен застраховател Coface от годишната му статистика за неплатежоспособността на компаниите в ЦИЕ. За България обаче картината е изкривена от фактори като съдебна система и некоректни практики на длъжници.
С най-много компании, обявени във фалит, е Румъния (21 971), като там е най-голям и броят на фирмите, които са в процедура по несъстоятелност. Добре е да се има предвид мащабът на съответните пазари и икономики, което предполага и съответно повече или по-малко компании, работещи в дадената икономика. В част от държавите броят на тези във фалит и тези в процедура по несъстоятелност е еднакъв.
Криво огледало
България се оказва и с една от най-ниските норми на несъстоятелност – 0.12% (съотношението между фирмите в несъстоятелност и общия брой компании) за миналата година. В Украйна (1546) също е такава, а в Полша е 0.03 на сто. В Сърбия нормата на несъстоятелност е 13.86% (14 828 фирми в несъстоятелност).
"Сравнително ниското равнище на несъстоятелност" в България се дължи на няколко причини според Coface. Това са бавните съдебни процедури, които понякога отнемат няколко години, както и възможността длъжниците да игнорират законовото задължение да подадат иск за несъстоятелност в срок от 30 дни, когато са в състояние на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост. Освен това принос имат и опитите на длъжници за заобикаляне на закона чрез плащане на ръка само за определени кредитори. Това е често срещана практика, особено когато има запор на банкови сметки, посочват от Coface.
Други причини са свързани с нежеланието на кредиторите да искат процедура по несъстоятелност към длъжниците си, когато те нямат обезпечения. В този случай кредиторите се нареждат на осмо място в реда на длъжниците, при това ако още са останали активи.
По света
В Хърватия например правителството е въвело задължителна мярка за бърза процедура по фалит за компании, които нямат служители и са с блокирани банкови сметки за повече от 60 дни. Това е и една от причините за увеличаване броя на започнатите и привършените несъстоятелности там през 2011 г. В Унгария нивото на компаниите в несъстоятелност (20 412) никога до този момент не е било толкова високо, като е възможно броят им да се увеличи, посочват от Coface.
От компанията прогнозират и за Полша увеличение на фирмените фалити (620) през тази година в сравнение с миналата заради наблюдаваното влошаване на макроикономическата обстановка там. С най-голям дял на фалирали компании е строителният сектор там – 20% от всички. И в Румъния строителството заедно с търговията на едро и на дребно са с най-голям дял на фалити за четвърта поредна година – над 50% от всички компании в несъстоятелност за 2011 г.
В Украйна, която е със същата като в България норма на несъстоятелност за миналата година, производство по несъстоятелност е изключително неефективно, скъпо и продължително, посочват от Coface. Там тези процеси се използват най-вече за да не се постигне намаляване на дълга, но и да се получи контрол върху активите, да се осъществят поглъщания, да се избегнат данъци и плащането на възникнали задължения, се казва още в анализа.
.