Регистрация

Сладоледът на клечка е бестселърът в България

Автор: Боряна Генчева, по данни на Nielsen 03 май 2012 , 2 коментара

&nbsp;<br/>Преглед на оригинала

 
Автор: Регал

&nbsp;<br/>Преглед на оригинала

 
Автор: Регал

&nbsp;<br/>Преглед на оригинала

 
Автор: Регал

&nbsp;<br/>Преглед на оригинала

 
Автор: Регал

&nbsp;<br/>Преглед на оригинала

 
Автор: Регал

&nbsp;<br/>Преглед на оригинала

 
Автор: Регал

Пазарът на сладолед в България се е стопил с една пета в обем и с над 10% в стойност през летния сезон на 2011 г. в сравнение с предишния. "Нилсен България" оценява продажбите през периода май - август 2011 г. на около 63 млн. лева и над шест тона. Това е с около осем милиона лева и с почти два тона по-малко от предходната година. Става дума за пакетиран сладолед, бил той на млечна или на плодова основа.

Засилен интерес към фамилните опаковки

Както и на други пазари и тук кризата преориентира купувачите от сладолед за индивидуална консумация (импулсен, 150/200 г) към такъв във фамилни опаковки за многократна употреба. Тази тенденция се е чувствала най-силно през 2010 г. През 2011 интересът към сладоледите в единична доза леко се възстановява (пак за сметка на фамилния), но не чак до нивата на 2009 г. Като цяло в обем импулсните сладоледи доминират над фамилните опаковки в съотношение 53/47 през миналата година.

В стойност динамиката е почти сходна, а съотношението е 65/34. Различното е, че след ръста през 2010 г., продиктуван от нарасналото потребление в обем, продажбите в дял на фамилен сладолед се връщат на нивото на 2009 г. Докато импулсните след спада през 2010 г. се възстановяват като дял в стойност на ниво, леко над това от 2009 г.

Третият сегмент, който следи агенцията – сладоледените сладкиши, има дял под 1% от продажбите в обем и около 1% в стойност. Той явно има малка, но вярна категория почитатели, които обаче също леко са посвили потреблението в кризата.

Данните сочат, че през целия тригодишен период цените на сладоледа плавно се увеличават, вероятно в опит да се компенсира спадът на продажбите в обем. Средната цена е била 9 лв./кг през 2009 и 10.05 лв./кг през 2011 г. При сладоледите във фамилни опаковки стратегията не е била съвсем успешна, защото делът им в стойност е намалял повече от дела им в обем. Докато при импулсните – напротив, въпреки че средната цена на килограм е нараснала с почти 1.20 лева през 2011 г. спрямо 2010 г., делът на продажбите им, измерен в пари, също е нараснал.

Растящият сегмент са сладоледите на клечка

Успехът при импулсните сладоледи се държи основно на тези на клечка. Те се очертават и като бестселър (не в смисъл на най-продавани, а на най-изгодни за продажба). През последните три години постепенно изместват от първото място сладоледите в кофичка, макар че са два пъти по-скъпи от тях. Сладоледът в кофичка е струвал средно 8.33 лв./кг през 2011 г., а този на клечка – 15.51 лв./кг.

Конусовидните сладоледи устойчиво държат третото място в класацията по обем. Като като цяло трите водещи сегмента са с много близки пазарни дялове, вариращи в диапазона 15-18%

Погледнато в стойност, сладоледите на клечка затвърждават лидерското си място с 27% от продажбите, следвани от конусовидните с 20% (средна цена 12.84 лв./кг) и сладоледите в купичка със 17%.

При импулсните сладоледи правят впечатление и тези от типа "сандвич". Те имат 2.8% от продажбите в обем и 3.9% в стойност. И по двата показателя делът им намалява.

Най-високата средна цена в групата на сладоледа изобщо имат сладоледените блокчета - 43 лева на килограм. Делът им от продажбите обаче клони около нулата.

Ключовият канал са малките магазини

Основен канал за продажбите на сладолед са традиционните магазини (до 40 кв.м). Макар делът им плавно да намалява, през този тип търговски обекти през 2011 г. са минали около 42% и от обема, и от стойността на продажбите. В тях средната цена на сладоледите е около 10 лв./кг, точно колкото е и средната цена на категорията.

Делът на хипер-/супермаркетите и на големите магазини (между 40 и 300 кв.м) нараства и в обем, и в стойност. Хипер-/супермаркетите имат около 18% от продажбите в обем и 17% в стойност. Големите хранителни магазини - 30% и по двата показателя.

Най-скъпо струват сладоледите в бензиностанциите. През 2011 г. "Нилсен" отчита средна цена 19.29 лв./кг – двойно по-висока от средната за категорията. Тази цена е била дори 22.5 лв./кг предишната година. В резултат делът на бензиностанциите от продажбата на сладолед е намалял от 2.8 до почти маргиналните 1.6%.

 

2 коментара
Преглед на профил bzm

1 18/05/2012 12:40 12:40

Както цената,така се е вдигнал и % на влаганата палмова мазнина в Бг сладоледите .Да ви е сладко!
Преглед на профил Seola

2 26/05/2012 20:57 20:57

Защото е е с четири девятки след първите две Хидрогенирано палмово масло и Евтин марципан ли ?
Отказаха ни и от малкото останали удоволствия
Едно министерство на храните На земеделието на здравеопазването на Хео ........Няма абсолютно никаква стиковка в работата им и това се превежда в отравяне и геноцид над хората
Добавяне на коментар
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.
Таен клиент
Поевтиняване по белгийски
Поевтиняване по белгийски
Сметката на тайния клиент в "Пикадили" за пръв път е по-ниска, отколкото в "Лидл" и в "Т маркет"
Пазари
Помощ, на слънце съм!
Помощ, на слънце съм!
Само 38% от българите използват слънцезащитна козметика. Водеща за жените е грижата за кожата, а за мъжете - предпазването от изгаряне
Търговци
Търговските вериги прехвърлят сканирането на потребителите
Търговските вериги прехвърлят сканирането на потребителите
С мобилния self-scanning ритейлърът знае какво има в количката още докато клиентът е пред регала
Тема на броя
Майкъл Леандер: Автоматизацията на маркетинга пести време, средства и вдига продажбите
Майкъл Леандер: Автоматизацията на маркетинга пести време, средства и вдига продажбите
Колкото повече комуникирате, толкова повече ще продавате, казва консултантът по директен и дигитален маркетинг
Редакционно
За купената и за сърдечната любов
За купената и за сърдечната любов
Програмата за лоялност е само механизъм. За да сработи, е нужно и вярното отношение към клиентите