Регал - Списанието - Търговци - Made in Bulgaria във Виена

Магазинът на Румен Матеев в 5-и район предлага най-необходимите продукти, предварително пакетирани<br />
<br /><br/>

Магазинът на Румен Матеев в 5-и район предлага най-необходимите продукти, предварително пакетирани

Автор: Елица Ценова

Искрен Димитров продава традиционни български продукти и прясно приготвени храни<br />
<br /><br/>

Искрен Димитров продава традиционни български продукти и прясно приготвени храни

Автор: Елица Ценова

Рамадан Исмаилов първо предлагал само австрийски стоки, но после започнал да зарежда и български<br />
<br /><br/>

Рамадан Исмаилов първо предлагал само австрийски стоки, но после започнал да зарежда и български

Автор: Елица Ценова

Туристическото бюро на Евгения Кулишева с годините се е напълнило със сладко от рози, козметика и български храни<br />
<br /><br/>

Туристическото бюро на Евгения Кулишева с годините се е напълнило със сладко от рози, козметика и български храни

Автор: Елица Ценова

Този български магазин в 16-и район повече от месец не е работил. Другият магазин на същите собственици също е затворен<br />
<br /><br/>

Този български магазин в 16-и район повече от месец не е работил. Другият магазин на същите собственици също е затворен

Автор: Елица Ценова

За последните две години във Виена се появиха четири хранителни магазина с български продукти. Очевидно българската общност в града си иска баницата, кебапчетата и семките, а и австрийците все по-смело опитват лютеница и сирене.

По данни от община Виена в началото на миналата година българите, официално регистрирани с постоянно местожителство в австрийската столица, са 7705. Неофициалната статистика ги определя като 10-15 хиляди. Идват от всички краища на страната – от сезонни работници на черно до мениджъри на ръководни постове в международни корпорации. Част от тях редовно пазаруват в българските магазини. Други дори не знаят, че има такива.

Тук-там из Виена

Българският трикольор и голям надпис на български и немски език отдалеч известяват за магазина на Златко Захариев. Той се намира в най-многолюдния район на Виена - 10-и, и през февруари навърши година. В него всичко е ново - от хладилните шкафове до теглилките. Продават се само български хранителни стоки и рафтовете преливат от лютеница, туршия, слънчогледови семки, сирене, кренвирши и колбаси. При Румен Матеев в пети район е по-различно – от година и половина той предлага най-необходимите продукти, предварително разфасовани и пакетирани. Така хем доставката и съхранението на продуктите са по-лесни, хем пазаруването е по-бързо. При него може да се поръчат и готвени ястия за вкъщи. В шестнадесети район Искрен Димитров продава традиционни български продукти, както и прясно изпечени баница, кебапчета и кюфтета. Майка му Радка е в бранша отдавна, но от две години е "пренесла" семейния бизнес в алпийската държава. Рамадан Исмаилов първоначално предлагал само австрийски стоки, но постепенно се завъртели българи и започнал да зарежда и български. Туристическото бюро на Евгения Кулишева в четвърти район с годините се е напълнило и със сладко от рози, книги, справочници, DVD-та. Днес наред с рекламните каталози за екзотични пътувания по рафтовете можете да намерите българския флаг, троянска керамика, козметика, сушени чушки, луканка, семки.

Във всички магазини се предлагат вина, ракия и бира, а в някои и български вестници и списания. Преди време двама предприемачи с успешен бизнес в България откриха два магазина в австрийската столица. Не след дълго първият бе затворен, а вторият - в 16-и район, повече от месец не е работил.

Магазините са организирани като семеен бизнес - мъжът поема зареждането, а жената продава зад щанда. Понякога си сменят ролите. Когато един от шофьорите на Златко внезапно напуснал, се наложило съпругата му Ани сама да пропътува пътя Варна - Виена с четиритонен бус със стока. Рамадан пък често сам обслужва клиентите, докато жена му е заета с детето или със счетоводството. Бизнесът не е лек, изисква много тичане, но си струва заради личното удовлетворение, смятат собствениците. Макар преобладаващото мнение да е, че не може да ги направи богати.

Доставки от 1000 км

Българските стоки в магазините са сходни, но пътят им до щанда е различен. Златко има четири буса, камион и две коли, които изминават по 15 000 км на месец. Той зарежда всяка седмица. Качествената стока се събира трудно и се налага да обикалят. Някои неща купуват от "Метро", а други - директно от производители. "Взимаме само продукти, за които лично сме се убедили, че са добри", разказва той.

На собствен превоз и персонална преценка разчита и семейство Димитрови. Румен се доверява на близки приятели да изберат и купят най-пресните и качествени продукти. Получава ги чрез контейнер или изпратени по кола. Случва се да ползва и камионите на Златко. Исмаил е избрал услугите на дистрибуторска фирма, която зарежда българските магазини в Белгия и Холандия. Отскоро набавя изгодно пилешки бутчета и гърди от кланица в Унгария. Сам избира плодове и зеленчуци от борсата на Големия пазар, южно от Виена. "Взимам само чиста стока от производители", разказва той. "Има две семейства българи, които през лятото произвеждат домати "биволско сърце". По-скъпи са, но австрийци, поляци, българи си умират за тях." За Евгения Кулишева продажбата на храни е съпътстващ бизнес. Когато някой проявява интерес към България като туристическа дестинация, е хубаво да опита и типични български продукти. Затова тя си набавя предимно пакетирани, дълготрайни стоки, които си доставя с кола.

Сирене, bitte!

Не знам дали е по-вкусно, но сме свикнали, обобщава философията на българското потребление Радка Димитрова. Седмично в нейния магазин се продават минимум 20 кг сирене, 200 пакетчета семки, 20 кг сухи колбаси и поне 100 литра боза. Най популярни са кебапчетата. Златко Захариев казва, че най-често купувани от българската общност са луканката, корите за баница и лютеницата. От няколко месеца редовно зарежда и български хляб.

Рамадан, който определя клиентите си като 60% австрийци, 20% българи и останалото поляци, сърби и турци, казва, че местните купуват най-много българско сирене. Харесват аерошоколада и кроасаните.

Рекламите по българската телевизия определено влияят на сънародниците във Виена. "Започват да питат за един или друг нов продукт и веднага се стремим да го доставим", разказва Румен. Ако някой търси нещо специално, може и да си го поръча – собствениците са отзивчиви и доставят дори и по-редки продукти.

Често хората знаят цените в България, не си дават сметка за транспортните разходи и 2.70 евро за кутия вафли "Боровец", 5.50 евро за килограм кренвирши или 7.40 за овче сирене им се струват много.

Австрийците, които пазаруват в българските магазини, обикновено вече са имали някаква връзка с България, идвали са в страната, харесали са нещо и сега се опитват да го намерят. "Веднъж дойде една жена, попаднала в България на много вкусен колбас. Не можеше да си спомни какъв. Звъни на приятелки, докато уточни – филе "Елена". Купи си и беше много доволна", казва Виолина, съпругата на Румен Матеев. Двойка младежи редовно пазарува един и същ вид лютеница при тях, като си носят етикета, за да я разпознаят. Някои постоянни клиенти дори са научили вече да поздравяват на български: "Добар дан!" Като цяло австрийците са предпазливи към непознатите продукти, гледат не толкова цената, колкото качеството. Но веднъж харесали нещо, се връщат за него.

Колко е лесно да правиш бизнес

Да развиваш бизнес в Австрия в известен смисъл е лесно – има правила и трябва да ги знаеш и спазваш. Повечето собственици не са имали проблеми да започнат бизнес във Виена. Само Рамадан се оплаква, че над година и половина чакал разрешение за щанд на тротоара пред магазина. "И тук има много бюрокрация – казва той. От един отдел ти дават разрешителното, от друг идват да те проверяват и искат нови документи." Проверки на хранителните стоки се правят често, взимат се проби, но досега с българските стоки всичко е било изрядно. Иначе глобите достигат и над 1000 евро, казва Искрен Димитров. За него по-голям проблем са спънките в България. Над година и половина не са му връщали 7500 лева ДДС, които е трябвало да плати и в Австрия. За Златко Захариев снабдяването с качествена стока от страната също е проблем – трябва много да се внимава откъде и как се купува. Налага се да се обикалят различни региони, за да се осигури най-добрата стока по европейските стандарти.

Собствениците на петте магазина за български стоки във Виена не се чувстват конкуренти. Напротив - опитват се да си помагат. Стремят се да привличат клиенти чрез разнообразие, качество и пресни стоки. Разчитат предимно на рекламата "от уста на уста" и вярват, че "има много хляб" в този бизнес.

Българските стоки все още липсват от "етно" щандовете на големите вериги супермаркети като "Билла" и "Меркур" във Виена. Макар там да може да се види айвар от Хърватия, йогурт с мед и орехи от Гърция или сирене от Турция. Затова и когато на сънародника му се наложи да сготви българско ястие за приятели австрийци или му се дояде лютеница, отива до най-близкия български магазин. Там, освен че пазарува, се отдава и на носталгични спомени - покрай лукчета, детски закуски, бонбони "кръц-кръц".

7750 българи са регистрирани с официално местожителство в австрийската столица.
Рекламите по българските телевизии влияят и на сънародниците в Австрия.
Българските стоки все още липсват от "етно"щандовете на големите вериги супермаркети.
Собствениците на българските магазини във Виена не се чувстват конкуренти.
Австрийците, които пазаруват в българските магазини, обикновено вече са имали някаква връзка с България.