Регистрация

Красимир Кумчев: Едва 25% от ябълките на пазара са български

Автор: Капитал Daily 20 януари 2012
Красимир Кумчев, управител на &quot;Агропродукт груп&quot;<br /><br/>

Красимир Кумчев, управител на "Агропродукт груп"

Автор: Капитал

Красимир Кумчев е управител на "Агропродукт груп", с. Трилистник, Пловдивско, със собствени овощни градини от 100 дка ябълки и 100 дка череши. Работи и по договор за управление, възложен от Българо-американската кредитна банка, като управлява най-големия ябълков масив в България от 1300 дка в пловдивското село Динк. През 2011 г. Красимир Кумчев е произвел 15% от българските ябълки.

Господин Кумчев, защо произвеждате ябълки, а не жито като повечето фермери?

- Регионът, в който притежавам около 150 декара собствена земя, е подходящ за овощарство. Аз самият имам опит в отглеждането на ябълки – преди 25 години управлявах ябълкови масиви от 14 000 декара. Сега градините са по-малки, но ефективността на този бизнес не е свързана само с размера на активите. И 10 декара ябълки могат да бъдат печеливша инвестиция, стига да се отглеждат както трябва.

В същото време 1300 декара ябълкова градина може да бъде губеща инвестиция, ако собственикът не разбира или не може да я стопанисва. Третият ми довод е чисто икономически - ябълките са много по-рентабилни от житото. Обаче се гледат по-трудно – годишните пръскания срещу болести и вредители например са 20-25 и ако едно от тях се пропусне или се извърши не навреме, може цялата реколта да пропадне.

Колко голям е българският пазар на ябълки?
- От три-четири години българинът купува по около 100 000 – 105 000 тона ябълки годишно. От тях 20-25 процента са български и 75-80 процента са вносни. В натурални обеми производството е между 23 000 и 25 000 тона, максимумът ни е бил 30 000 тона български ябълки годишно. Като площ ябълковите градини са не повече от 20 000 дка, което е много малко.

Ако го погледнем от положителната страна обаче, всяка българска ябълка може да бъде продадена на българския пазар, стига да се произведе. А може. Знам го от собствен опит: преди 25 години аз съм произвеждал повече ябълки, отколкото сега произвежда цялата ни страна. Това е абсурдното.

Ако производителите на ябълки осъмнат една прекрасна сутрин и видят, че "дъжд" от субсидии е залял градините им, това ще реши ли въпроса?
- Като специалист, а и като реалист казвам не. Дъждът от субсидии не е решение на въпроса, еднократното развързване на държавната и на европейската кесия е само загуба на средства. Ябълките искат многогодишни грижи, при тях с един напън, пък бил той голяма субсидия, почти нищо не се решава. Ако си говорим честно – и сега има субсидии за овощарство. Както от предприсъединителните фондове като САПАРД, така и по Програмата за развитие за селските райони. Направиха се немалко овощни градини. Но, общо взето, на пръсти се броят големите производители на ябълки в България.

Прогнозата ми е, че в следващите двадесетина години все още няма да успяваме да задоволим пазарните си нужди с ябълки, произведени в България. Добре е, че преди една година бяха заделени 10 млн. евро само за плодове и зеленчуци по мярка 121 за "Развитие на селските райони". Защото досега всичко беше "в кюпа" и зърнопроизводителите имаха много по-голям шанс, защото правят големи проекти и до нас пари не достигаха.

Кои се считат за големи производители във вашия бранш?
- Спокойно може да се смята, че всеки, който има над 100 дка ябълкови насаждения, е голям. В Европа летвата е дори по-ниска – там голям производител на ябълки е този, който има над 50 дка. А оптималният размер, който може да се управлява много добре, е около 400-500 дка ябълки. Аз лично се стремя към това, но става бавно. Изграждам едновременно масив от ябълки и масив от череши, защото при тях има равномерно разпределение на риска.

Каква е в момента стойността на активите ви?
- Мисля, че мога да продам компанията си в момента на цена над 1 млн. лева. Стойността на активите ми, разбира се, е по-ниска, но бизнесът ми е оценен на тази сума. Знам го, защото правя проекти по различни програми, по които кандидатствам, и там се изискват подобни оценки.

Как изглежда себестойността на 1 килограм ябълки, произведени по "идеалния начин", и какви са най-често отклоненията от тази себестойност?

- Себестойността ми е около 33 стотинки на килограм ябълки. Около 40 на сто от тази себестойност са торовете и препаратите за растителна защита, амортизацията на техниката и на овошките има относителен дял 20 на сто, 10 на сто от себестойността са разходени за резитба, останалите 30 на сто отиват за механизирани обработки, заплати, транспорт, бране, сортиране, охрана и други видове труд, наем на земя.

Тук обаче правя уговорката, че при 3 тона от декар ябълки себестойността е една, но при средните за страната 1200 - 1300 килограма от дка е друга. Честно казано, овощарят излиза "на нула" точно при такова количество ябълки – 1300 килограма от декар. А при добив от 2 до 3 тона ябълки от декар се чувствам добре.

А цените как се формират?
- В момента цената на ябълките на пазара на дребно е около 2 лева за килограм. Аз я продавам на едро за 1 лев за килограм. А себестойността при беритбата е 33 стотинки за килограм. 300 на сто печалба, нали?

Май така излиза.
- Уви, нямаме такава рентабилност. Най-напред трябва да увеличим себестойността с разходите за съхранение в специални камери. За 4 до 5 месеца съхранение себестойността се увеличава с 20 стотинки на килограм. И себестойността може да достигне 45-50 стотинки в най-добрия случай и при добра реколта, така че печалбата е под 100 процента.

Добавете, че не всяка година е добра… Но да не си кривя душата – покажете ми други отрасли със 100 процента норма на печалба. За производителя на ябълки пазарната цена не е без значение, но тя варира само 10-15 на сто при добра и при лоша година и на практика е предвидима. На практика ябълката е почти борсова стока.

И защо тогава от 5 ябълки на пазара 4 са полски, чилийски, македонски, гръцки, испански, италиански, а 1 ябълка е българска?

- Първоначалната инвестиция е доста голяма – около 2000 - 2500 лева на декар, без да включваме цената на земята. Добавете, че плододаването започва на четвъртата година, а дотогава си имате по 300 - 400 лева разходи на декар годишно.

И накрая цената от 1 лев за килограм при себестойност 45-50 стотинки е възнаграждение и за куража, и за уменията, и за късмета на производителя на ябълки. Когато изядем българските ябълки, а тях ги ядем най-напред, идва италианската ябълка, която е доста по-скъпа, защото разходите за съхранение са двойно по-високи, транспортните разходи са 3-4 пъти по-високи, а качеството им е над българското. И затова тяхната цена е 1.7-1.8 пъти по-висока от българската.

За какво най-често ви се налага да теглите кредит?
- За инвестиционни нужди. Сега искам да направя хладилна камера и манипулационна и съм водил разговори за заем. Има целеви средства, отпуснати от държавата и предоставяни от банките при 7.5 на сто лихва. Отделно от това държавата поема чрез гаранционен фонд до 80 на сто от риска по обезпеченията, така че мнозина фермери да могат да си позволят заемни средства за бизнеса си.

Освен собствената си фирма управлявате и най-голямата ябълкова градина в България. Няма ли конфликт на интереси?

- Градината в село Динк е собственост на фирма "Съни епъл", но де факто е на Българо-американската кредитна банка, тъй като целият актив е заложен при банката. Поех управлението на една ябълкова градина, която бе буквално в кома, и още първата година постигнах добив от 2800 килограма от декар, като цената на част от продукцията достигна по-високи стойности от цената на моите ябълки. Да, моят добив е 3500 килограма от декар, но стартовата позиция на ябълковата градина в село Динк бе много лоша.

По информация от БАКБ най-доброто постижение досега на градината е било 900 тона, а тази година то е 3200 тона. Моят договор е такъв, че зависи от резултатите, и в този смисъл аз съм силно заинтересуван да покажа професионализма си. Резултатът е, че за една година активът влезе в най-добрата си форма, цената му нарасна над 5 пъти и това е големият смисъл на работата ми през тази една година.

Таен клиент
Ценови подскоци при нехранителните стоки
Ценови подскоци при нехранителните стоки
С повече от 1 лв. (близо 12%) се е увеличила средната сметка в секцията с нехранителни стоки, наблюдавани от тайния клиент на сп. "Регал", през август в сравнение с началото на юли.
Пазари
Помощ, на слънце съм!
Помощ, на слънце съм!
Само 38% от българите използват слънцезащитна козметика. Водеща за жените е грижата за кожата, а за мъжете - предпазването от изгаряне
Търговци
Да инвестирам ли в онлайн магазин
Да инвестирам ли в онлайн магазин
По-добре го правете чрез утвърден е-търговец, смятат собствениците на едни от най-големите електронни магазини в страната
Тема на броя
Санкции с предстоящ ефект
Поевтиняването на селскостопанската продукция на европейския пазар съвпада и със сериозните проблеми на вътрешния, които рязко повишиха себестойността на местното производство.
Редакционно
Българският пазар
Българският пазар
Българският пазар не дава големи поводи за оптимизъм напоследък, но добър, лош или труден, той е реалността, в която живеем и работим.