Краткият път към еднообразието
Автор: Shutterstock
Автор: Личен архив
Ето няколко въпроса от практиката.
Търговците ще заложат на познатото
На първо място, унищожаването на храните с изтичащ или изтекъл срок на годност ще донесе значителни разходи за търговците. В тази ситуация, за да намалят разходите си, те ще предпочетат да листват в магазина само продуктите с гарантирани продажби. Такива са популярните продукти на големите производители, които съчетават качествата на масов продукт и бюджета на масов маркетинг. Това са продукти, които са добре познати, универсални в своя таргет, за които има един-два големи производителя (вносителя) в цялата страна. Трапезата на клиента обаче се нуждае от разнообразие като вкусове и качества. Такива характеристики притежават нишовите продукти - те се произвеждат от по-малки производители, имат конкретна целева насоченост и като правило се продават в значително по-ограничени количества. Те са есенцията – вкусът и удоволствието на трапезата. Тук се включват и голяма част от биохраните, храните за диабетици, за хора с алергии и всякакви други изключения от масовостта.
За да ги продават обаче, търговците – било то малки или големи, с основание изискват от доставчика той да заменя стоките с изтичащ срок на годност със свежи такива.
Тази договореност работи. Тя дава възможност на малкия производител на специални продукти да покаже и продаде храни, които често надхвърлят вкусовите и хранителните качества на масовите продукти.
Ако търговците бъдат задължени да унищожават всички продукти с изтичащ срок, то за да намалят загубите, те ще спрат достъпа на такива фирми до регалите си и масово ще заложат на сигурното. Като един по-далечен ефект подобна забрана може да бъде пречка пред развитието на малкия и средния бизнес поради ограничения достъп до т.нар. модерна търговия.
Качеството на храните ще се влоши
Друг ефект на подготвяната забрана ще бъде влошаване на качеството на храните, които ще купуваме. През последните месеци наблюдавам с удоволствие разрастващите се продажби в търговските вериги на сладкарски изделия, произведени от една българска фирма, в които няма вложени консерванти, произведени са от пресни продукти и съответно срокът им на годност е шест дни. Те са прекрасна алтернатива например на кроасаните с консерванти и стабилизатори, чийто срок на годност е шест - десет, че и повече месеци.
Подобни примери могат да се посочат и с колбаси, със сирена, с мляко, с шоколадови изделия и т.н. Колкото по-естествени са съставките на един продукт, колкото по-близък по състав е той до домашно приготвената храна, толкова по-кратък е неговият срок на годност.
Очакваме да се храним все по-здравословно, но създаваме законови норми в полза на консервираните за дълго продукти. Защото, ако търговците бъдат принудени да унищожават естествените храни поради изтекъл срок на годност, то тези храни все по-малко ще се продават в търговските обекти.
Производителят понася последиците
А как БАБХ ще контролира унищожаването на храните в т.нар. фирмени магазини – където доставчикът и търговецът са едно и също лице? Отговорът вероятно е с дневниците за входящ и изходящ контрол. Ами тях и сега ги има. Доставчиците са длъжни да записват всяка входяща стока в склада на фирмата – значи и всяка върната. Защо в такъв случай проследимостта да е трудна? Тя е еднакво трудна или лесна и сега, и после. Това зависи по-скоро от вида хранителен продукт – опакован или не, с партиден номер или не и т.н.
Много по-полезно би било например да се даде избор на търговците: от една страна, да връщат продукти към доставчика с остатъчен срок на годност 1/6 от целия, от друга – ако имат продукти с изтекъл срок на годност, да бъдат задължени да ги унищожат. Това ще даде възможност на производителя да се разпореди по най-полезния начин с продукта си, ако той все още е годен. Той може да го дари, да го използва за дегустации, за промоции и за други дейности, без някой друг да взема вместо него решението, чиито последици в крайна сметка ще плати той.
В тази връзка е малко безсмислен спорът кой е собственикът на унищожения продукт. Взаимоотношенията от практиката дават категоричен отговор: формален собственик или не, производителите и доставчиците на храните ще понесат по един или друг начин всички последици от унищожаването на храните. В такъв случай подготвяното решение трябва да бъде подробно обсъдено с тях и техните интереси да бъдат взети предвид.
.