Франсин Фрелон и Денис Моро: Солидарно земеделие в действие
Франсин Фрелон: Парадоксът в света е, че хората, които обработват земята и създават храна,
живеят бедно.
Автор: Асен Тонев
Денис Моро: Не искам да съм
принуден да живея в големия град, защото на село не изкарвам достатъчно, за да живея нормално.
Фотограф: Асен Тонев
Автор: Личен архив
Да се храни здравословно и да не пазарува в супермаркет
Благодарение на своя AMAP Франсин се снабдява директно от фермата с почти всички необходими хранителни продукти – плодове и зеленчуци според сезона, яйца, сирене, хляб и веднъж месечно – месо.
Беше много трудно да произвеждаме за големите търговски вериги, тъй като те искат еднакви по размер и форма продукти, с перфектен външен вид. Трябваше да изхвърлям голяма част от продукцията си, разказва Денис Моро, фермер от същия регион. Денис от няколко години произвежда единствено за солидарна група, до която стига директно. Сега е на 37 г. Разказва, че шест години е работил за "индустрията", след което е решил да се обърне към "природата". Заема се с пчеларство и после става градинар в долината на Лоара. Започва да работи с друг фермер - Винсент Фавро, заедно с когото в момента обработва открита земеделска площ от хектар и половина плюс още един хектар неотоплени оранжерии. Фермата им е сертифицирана за органично производство и двамата заедно отглеждат общо 60 вида сезонни зеленчуци през цялата година. Доставят ги на група от 90 семейства, по 45 на всеки стопанин.
Осигуряваме препитанието си чрез нашите потребители, а в замяна на това им даваме всичко, което ражда земята ни, казва Денис. Той обясни, че могат да си позволят да отглеждат голямо разнообразие на сортове домати например, много от които потребителите са забравили. Не е нужно да се стремим към големи количествата, напротив, можем да си позволим да произвеждаме биологични продукти, без да стимулираме растежа и добивите. Нямаме грижа да продаваме, тъй като всичко е платено и продадено предварително, казва Моро.
Как се стартира AMAP
Във Франция наричат AMAP солидарните групи, националната организация, която ги подкрепя (reseau-amap.org), и самия модел, пренесен в страната от САЩ през 2000 г. Това е същата концепция, която води началото си от японския Teikei още от края на 60-те години на миналия век, а в англоезичните страни е широко позната като CSA (community supported agriculture). Популярна е в повечето европейски страни, в Канада, а в България прави първи стъпки. Навсякъде основните черти са сходни - няколко потребители от "големия град" се договарят с биопроизводител от региона да получават редовно през цялата година определено количество сезонни пресни продукти директно от фермата му, като при това предварително заплатят продукцията му за цялата година. Двете страни формират солидарна общност, в която общуват тясно помежду си. Обикновено инициативата идва от страна на потребителите, обяснява Франсин. Създава се т.нар. пилотен комитет – група от 4-5 мотивирани приятели, които намират производител и му предлагат сътрудничество. След това се установяват параметрите и се подписват първите договори.
Основният принцип е всичко да е организирано по възможно най-простия за производителя начин, за да може той да се концентрира върху най-важното – да отглежда здравословна и вкусна храна, твърди Франсин. Затова е най-добре групата да се координира от един от потребителите, който да поеме организацията на АМАP-а. Координаторът изготвя списък на потребителите, следи за подписване на договорите, събира плащанията и води цялото счетоводство. Той е отговорен и за подновяването на договорите за следващата година. Това трябва да стане поне шест седмици преди новия сезон, за да не остане касата без средства за посеви. Координаторът може да е от помощ на фермера и когато той трябва да представи пред групата плановете си за развитие. За повечето стопани в началото това е голям проблем, тъй като те не презентират с охота пред аудитория. Това обаче бързо се променя, казва Франсин.
Договорът
описва в общи линии концепцията, в него се вписват данните и основните ангажименти на всяка от страните. Фермерът се ангажира да произвежда биологично чисти продукти, без пестициди и хербициди, като запазва земята, биоразнообразието и етиката на AMAP. Той декларира, че ще доставя всяка седмица част от реколтата (кошница), на всеки от участниците, и фиксира предварително точните количества от всеки продукт в нея. Потребителят от своя страна се ангажира да заплати продукцията в аванс. Освен това декларира, че ще поеме солидарно всички рискове, свързани с климата и други условия, които биха могли да причинят недобра реколта, както и ще сподели изобилие или свръхпроизводство. Подробностите, като например начинът на плащане или часът и мястото на
Доставките
се допълват впоследствие, след разговори, като схемата е изключително гъвкава. Кошниците се доставят веднъж седмично на предварително уговорено място в града, оттам всяко от семействата си ги взема лично. В никакъв случай не се доставя на адрес, тъй като това ще оскъпи продуктите, казва Денис Моро. И обяснява, че едно от големите предимства на този подход е именно възможността всички да се съберат на едно място, да се опознаят, да дискутират. Това не са анонимни хора, които чакат зад вратата на апартамента си доставката на стоката в събота сутрин, казва той. Потребителите идват с кошниците си за пресни продукти, с бутилка за мляко и съд за сирене. Няма разходи за опаковки, няма изхвърлени отпадъци. Всички продукти са свежи, откъснати същия ден от градината, казва Денис.
Фермерът записва на една дъска количествата и вида на продуктите, които всеки от групата трябва да получи. Самите продукти всеки си избира и претегля сам. Имаме си взаимно доверие, казва Денис, макар че в началото винаги има някой в групата, който подбира за себе си по-качествените продукти. Няма как обаче всеки да вземе най-хубавото, всеки да е привилегирован, шегува се той и добавя, че "подбирането" никога на трае дълго.
Цената
на седмичната кошница се определя по следния начин: фермерът калкулира всички разходи за производство, прибавя заплащане за труда си на месец и определена печалба, която да му позволи допълнителни инвестиции в развитие на стопанството. След това разделя сумата на броя кошници, които трябва да осигури на потребителите си през годината. Себестойността и ценообразуването се комуникират ясно пред потребителите. Цената се фиксира за цялата година и не се променя. Тя не е обвързана с цените на пазара. По принцип количествата в кошницата са пресметнати така, че да стигнат за седмична консумация на семейство от двама възрастни и две деца. Ако за даден потребител са повече от необходимото, той може да се кооперира с друг за една кошница. В стопанството на Денис например една седмична кошница струва около 16 евро. При друг фермер обаче тя може да е различна, обяснява той. Основното е, че по този начин фермерът, който продава без посредник, живее по-добре от онзи, който продава на търговците, твърди Франсин. И дава пример: за литър мляко фермерът получава 35 евроцента от прекупвач. В магазина това количество се продава за около 1.10 евро. В същото време тя самата купува директно от производителя литър мляко за 1 евро. Така че аз имам прясно мляко, което не е минало през пастьоризация и пластмасови опаковки, на по-ниска цена от тази в магазина, а фермерът е получил за него около три пъти повече.
За да заработи изобщо този модел, основни съставки са
Доверието
и откритостта в отношенията между производителите и потребителите. Фермерът ни кани веднъж годишно да посетим стопанството, разказва ни как работи, какви са проблемите и бъдещите му проекти. Ние от наша страна му казваме какво бихме искали да се подобри, от какво имаме нужда и какво ни харесва, както е, разказва още Франсин. За да консумираме здравословна храна, произведена в региона, трябва да съществуват производителите, които да я отглеждат, затова им подаваме ръка, казва тя.
.