Регистрация

Обратен ефект от търговските правила в Румъния

Автор: Регал 05 декември 2011

Заслужава си да се отбележи, че до приемането им нямаше рестрикции
за някои нелоялни практики, казва Николета Георге, от Schonherr, Букурещ

Автор: Регал

Румънските търговски правила въведоха рестриктивен режим както при търговията, така и при рекламата, мърчандайзинга и промотирането на хранителни продукти. Правилата (т.е. Закон 321 от 2009 г., изменен и допълнен със Закон 247 от 2010 г.) засягат всички доставчици и ритейлъри в страната, каза Николета Георге, адвокат в Schonherr, Букурещ, във видеоинтервю на конференцията Retail in Detail 2011.
Преди да бъде приет, проектът за закон е интензивно

Обсъждан по всички обществени медии

– в пресата, в телевизионни дебати и talk shows. Това е логична последица от инициативите и от натиска, упражняван от асоциациите на румънските производители на хранителни продукти. С действията си тези асоциации целят да получат преимущество при преговорите си с търговските вериги и да си осигурят постоянни договори и постоянно присъствие на техните продукти в търговските зали на ритейлърите, т.е. постоянна търговска печалба, коментира Георге.

От политическа гледна точка приемането на търговските правила е прокламирано като намерение да се защити интересът на потребителите, тъй като се прогнозира, че влизането им в сила ще намали цените на храните с поне 30%. Въпреки че общественото мнение беше негативно към проекта, румънските власти застават зад него. Министерството на земеделието, горите и развитието на земеделските райони използва тиражираните от медиите (макар и не подкрепени с основателни доводи) "очаквания" за намаления на цените на храните и облагодетелстване на местното производство като популистко, но ефикасно послание към електората. Предвид тези предпоставки асоциациите на производителите на храни в Румъния изготвят и внасят за обсъждане проект за закон, който в крайна сметка е приет от парламента, казва адвокатът.
Търговските правила,

Веднъж приети, са разкритикувани

като неясни и поради това неприложими и неефективни. Това дава повод на румънските ритейлъри да оповестят официално, че те са в нарушение на принципите на лоялната конкуренция. Освен това те заявяват, че наложените ограничения биха ги насърчили да се откажат от традиционните си румънски доставчици и да се насочат към външни пазари и към доставки от държави, в които не съществуват такива рестрикции. От друга страна, представителите на румънските производители на хранителни продукти изразяват становище, че техните действия целят единствено да се намали натискът, упражняван от ритейлърите, които въвеждат "трудни за приемане изисквания".

Като реален резултат след приемането на търговските правила се стига до ограничаване на асортимента на стоките, предлагани на потребителите, и до изчезването на голям брой от т.нар. малки магазини. В медиите започват да се появяват аргументи, че може би е необходимо цялата верига производител – преработвател – търговец на храни да стане по-прозрачна. При това не само по отношение на цените, но и на онези практики, които попадат в графата нелоялни или дори незаконни – събиране на такси, за които не се води счетоводство, или налагане на т.нар. такси за сключване на договор за постоянна доставка, такси за откриване на нов магазин, shelf charge, такса за включване в каталог, такса за включване в промоция и т.н.

В резултат на критиките търговските правила са изменени от парламента в края на 2010 г., като с измененията се цели да се доизяснят и да се изтълкуват законовите понятия.

Заслужава си да се отбележи, че до приемането на търговските правила нямаше предвидени рестрикции за някои нелоялни практики. Тук имам предвид, че именно търговските правила въведоха забраната ритейлърите да събират такси за т.нар. допълнителни услуги, забраната за въвеждане на условия за есклузивитет и за уговаряне на "най-благоприятни условия".

Хубаво е да се знае, че макар и да са срещуположни страни в едно правоотношение, и ритейлърите, и доставчиците пострадаха от това, че нарушенията бяха неясни и неточно формулирани като законови текстове в търговските правила, а тълкуването дали е налице едно нарушение бе оставено на преценката на самите контролни органи. Глобите, предвидени в търговските правила, и сега достигат до размери от порядъка на 35 000 евро.

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
На глобалния пазар на играчки: За поредна година Pokemon е номер едно Продажбите в България следват световните тенденции - търсят се високотехнологични продукти като роботи и дронове, свързани с филми играчки, настолни игри
"Билла България": 10 нови магазина и печалба от оперативна дейност през 2026 г. Компанията ще инвестира 43 млн. евро в експанзия и обновяване на обекти