Евгени Ангелов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма
Най-добрият подход е английският, но ако е невъзможно, остава законовата промяна
Автор: Регал
Тук правителството според мен не би трябвало да е в ролята на съдия на някакви спорове, а по-скоро като арбитър да се опита да намери баланса между два лигитимни интереса. И дискусията от гледна точка на министерството е по-скоро спрямо фирми и потребители и в по-малка степен между вериги и производители. Заинтересувани сме потребителят да печели и производителите и местните търговци да заемат своето място в цялата верига.
За нас би било безотговорно да предприемем бързи, неуместни популистки действия в едната или в другата посока. Защото, както сочи чуждият опит, крайните действия обикновено имат непредвидени ефекти, в много случаи те са негативни и после се налага ревизия. Подходът и диалогът, който водим в последните седмици, стана доста по-детайлен. Имаме структура. Останали са немного на брой елементи за доизчистване. Тръгнахме от най-широкия диапазон от действия - мерки, контрамерки, предложения, вече сме извървели 80-90% от пътя и процесът остава да бъде финализиран в идните седмици. Сега и двете страни са леко недоволни от резултата, но това е добре, добре е да има баланс на интересите. Особено когато говорим за нещо толкова съществено като това как се разпределя маржът по веригата от производство до потребление. И което стана още по-чувствително в кризата, когато има малко пари в икономиката.
Подходът, който избрахме, и законодателната промяна, която обмисляме в момента, е за дефиниране на значителна пазарна сила. Където има съмнения за такава, да има правилната методика и инструментите да бъдат разгледани и ако трябва да бъдат отстранени.
Това, което правим, е да сложим рамка на всякакви взаимоотношения във всички сектори, за да не се допусне евентуалното злоупотребяване... Не трябва държавата да решава търговските спорове между каквито и да било групи от предприятия, но трябва да има механизъм, ако има дисбаланс, тя да може да реагира, или поне да има заплаха от реакцията й.
Причината да изберем този подход беше невъзможността на Комисията за защита на конкуренцията да реагира адекватно при действащото законодателство. И КЗК беше една от сезиращите институции да погледнем в тази посока. Това активно се дискутира и с ЕК, правят се експерименти в различни страни, по различен начин.
Това, срещу което винаги съм бил против и мисля, че министерството не трябва да прави, е да се инициират много специфични секторни проблеми в законите. Колкото повече се доближаваме до партньорство и доверие между страните, толкова повече намесата на държавата е излишна, както се случва във Великобритания. За мен най-добрият подход остава английският на приемането на кодекс за най-добрите практики между вериги и производители. Това да е един саморегулиращ се процес между двете заинтересувани групи.
Но ако това не е възможно, второто е законодателна промяна за дефиниране на значителна пазарна сила, където съответните органи, в случая КЗК, да може да наблюдават тези процеси. След като бъде изготвена окончателната версия на тази законодателна промяна, ще има оценка на въздействието, за да не въведем нещо с непредсказуеми последици и вместо да изпишем вежди, да избодем очи. Идеята е, каквато и да е промяната, тя да мине преди края на годината.
----------------------------------------
.