Десислава Фесенко, адвокат CMS Reich-Rohrwig Hainz
ЕК следи проблема отблизо
Автор: Асен Тонев
ЕК, както и други регулатори, отчита, че в индустрията има напрежение между съответните играчи и очевидно затова има причини, т.е. има тип поведение, което вероятно преминава определени граници, в резултат на което трябва да се вземат мерки. Това, което обаче ЕК категорично отбелязва, са няколкото ефекта от съществуването и употребата на сила на купувача или на преговорна сила като цяло, от друга страна, ефектите от едно такова специфично законодателство за отношенията доставчици - вериги.
Ако започнем с пазарната сила - това е комплексен въпрос. Положителните ефекти са, че благодарените на това, че може да се оптимизират продажби и логистика, цените до крайния потребител са по-благоприятни. Негативите са, че в един определен момент напрежението върху местните доставчици и производство стават по-големи от нужното и това се отразява на икономическата среда.
В тази ситуация очевидно е ключово какви критерии се слагат за пазарна сила, сила на купувача и злоупотреба с нея, за да се калибрира така мрежата, че да хваща наистина проблемните случаи и да улеснява стокооборота.
Националните законодателства за справяне с напрежението между доставчици и вериги очевидно фрагментират европейския пазар. Те улесняват правеното на бизнес и насърчават практики, които в крайна сметка ощетяват местното производство: пренасочва се закупуването на продукти към страни, в които такова законодателство не съществува; увеличават се цени заради изисквания за минимални или максимални отстъпки. По силата на това, че едно такова законодателство е скъпо и трудно за прилагане, генерира повече правна несигурност и разход за всяка от страните.
На европейско ниво ясно се стига до извода, че ако е необходима регулация на тези отношения, най-вероятно трябва да се регулират конкретни елементи. По въпроса за плащане в рамките на определен период е приета Европейска директива, която ще бъде имплантирана и в България. Тя предвижда плащанията да се случват в рамките на 30 дни, в противен случай доставчикът е в правото си да започне да начислява на лихви за закъснения. Друго наблюдение е, че очевидно част от конкретен тип поведение попада в приложното поле на конкурентното право. В България има достатъчно натрупана практика, за да е ясно кое поведение е наказуемо и при какви условия.
Друго предложение към доставчици, включително и от европейски регулатори, е на силата на преговаряне на търговските вериги да се противодейства с алианси или по продуктови групи, или на база национално производство.
От юридическа гледна точка въпросите са няколко. Дали защитата на националното производство е чисто юридически въпрос, а не макроикономически. Респективно дали не са необходими други инструменти за това - например по линия на кредитната среда в една държава, на един пазар. И ако е необходима конкретна юридическа регулация - дали може да се случи по вече съществуващите правила за защита на конкуренцията, или е необходима нова регулация. Ако е необходима, как тя се структурира, какви са ефектите от прилагането й, как се измерват и как се съизмерват положителните и негативните ефекти. И дали не е необходимо по-подробно проучване на ефектите от такова законодателство.
.