В България има по-малко екарисажи от изискванията
Според регламентите на ЕС екарисажите в България трябва да бъдат минимум четири. Въпреки това обаче "предприятията за унищожаване на стари продукти и тела на мъртви животни" са двойно по-малко, макар няколко правителства подред да са обещавали, че ще започне строителството на нови. Екарисажите в момента се намират в Шумен и до Варна, което на практика означава, че цяла Западна България трябва да превозва там отпадъците си. Това увеличава и разходите както на предприятията от търговския сектор, така и на държавата, плащаща за извозването на мъртви животни.
Ново строителство
През 2010 г. беше задействана процедура за строителство на трети екарисаж в град Угърчин, Ловешка област. Преди година беше обявен търг за проектирането и изготвянето на необходимата документация, но после беше прекратен. Справка в регистъра на обществените поръчки показва, че решението е взето, след като в процедурата са кандидатствали само две компании, едната от които е била дисквалифицирана, тъй като не е успяла да докаже, че има необходимия екип от експерти. От ведомството на Мирослав Найденов съобщиха, че не са се отказали от идеята и поръчката за проектирането ще бъде пусната наново, макар все още да не е ясно кога. Предвижда се и този екарисаж да бъде отдаден на концесия на частен оператор. По предварителни данни три компании са проявили интерес.
През годините се е обсъждал и вариант за строителство на такова предприятие и в близост до София, което да обслужва предимно столицата и Югозападна България. Предлагани са различни варианти - терен в Кремиковци, както и няколко села до столицата. По неофициална информация обаче този проект засега е спрян.
Промяна в заплащането
Междувременно земеделското министерство планира и сериозна промяна в заплащането на услугите на екарисажите.
В момента агенцията по храните изплаща на предприятията средства за унищожаването на мъртви домашни или улични животни. Този разход се предвижда да бъде прехвърлен на общините и животновъдите според готвени промени в закона за ветеринарната дейност. От агенцията отделят около 6 млн. лв. годишно за тази цел, като казват, че заплащането към екарисажите е "нелогичен и несвойствен разход" за тях, още повече че тяхно задължение е да контролират тези предприятия. Ако новите промени успеят да минат през парламента, общините ще са длъжни да заплащат извозването до предприятията на всякакви улични или домашни животни за най-малките фермери. По-големите стопанства пък ще трябва сами да заплащат на екарисажите. На този етап има различни идеи как да става това. Едната е да се задължат да предоставят договор с екарисаж, в който вече да се заплаща за всяко извозено животно, а другата - плащанията да се прихващат от евросубсидиите, които получават.
За търговците, които също са задължени да насочват към екарисаж продукция, промени не се предвиждат засега. Законопроектът за ветеринарната дейност се очаква да бъде внесен за разглеждане до края на годината, като вече е минавало обществено обсъждане по него.