Веселина Ралчева: Биопазарът е един от най-прозрачните и лесно проследимите
"Интересът към биопродуктите винаги се засилва при скандали с храните", каза за "Регал" председателката на "Българската асоциация биопродукти"
Фотограф: Георги Кожухаров
Още по темата
От 2015 г. ще има субсидии и за биоживотновъдство
След проверките, които показаха наличие на пестициди в някои вносни плодове и зеленчуци, засили ли се интересът към биопродуктите?- Определено темата за биопродуктите в момента е интересна за хората. Интересът към биопродуктите винаги се засилва при подобни скандали, защото едва тогава хората си дават сметка с какво всъщност се хранят - себе си и децата си. В България по принцип липсва достатъчно информация за същността на биопроизводството и биопродуктите. В контекста на общото недоверие към качеството и контрола на храните потребителите изпитват съмнения и по отношение на биопродуктите. А всъщност биопазарът е един от най-прозрачните и лесно проследимите. Защото всеки биопродукт върви със сертификата си и към него е налична цялата документация – от производството на първичната суровина през всички преработки и продажби. Хората трябва да знаят какво да потърсят на етикета – а именно - името на сертифициращия орган и системата на сертифициране. От юли т.г. влиза и задължителното единно европейско лого за биопродукти, което ще помогне за още по-голяма яснота за потребителите. Оттам нататък всичко е въпрос на личен избор. През последните години и в България расте броят на хората, които се обръщат към здравословния начин на живот. Те си дават сметка, че здравето зависи в голяма степен от начина на хранене, както и от средата, в която живеем. Писва им да инвестират в скъпи лекарства и в здравеопазване и решават, че е по-разумно да се погрижат за здравето си в аванс. Когато купуваш един биопродукт, ти правиш едновременно инвестиция в няколко неща – от една страна - в здравословна и безопасна храна, от друга – в чистотата на околната среда, от трета – в качеството на живот в селските райони. Или, най-общо казано – така инвестираш и в собственото си здраве, но и в качеството на живот на бъдещите поколения.
Колко са биопроизводителите в страната?
- Към момента има малко над 300 растениевъди и около 10 животновъдни ферми, които са сертифицирани или в процес на биосертификация.
Какви са проблемите пред тях?
- Проблемите пред тях са много. Като започнем от недостатъчно развития пазар у нас, липсата на информация, а доскоро и липсата на връзка между тях самите. Асоциацията, която създадохме преди малко повече от година, беше плод именно на огромните трудности и безперспективността, пред която бяха изправени повечето от тези малки ферми. В България има приет План за развитие на биологичното земеделие, в който са записани много полезни мерки, но това си остава едно пожелание на хартия, тъй като от страна на държавата няма никакво финансиране. Няма нито информационни кампании, нито промоционални, нито помощ за биопроизводителите да излязат на изложения и панаири, да се рекламират по някакъв начин. Още по-неприятният факт, освен че няма национално подпомагане за този сектор, е, че държавата не може да усвои и европейските субсидии, предвидени за агроекология, в частност за биоземеделие. Продължава да е изключително ниско усвояването на средства по мярка 214 "Агроекология" от Програмата за развитие на селските райони, което до този момент е под 2 %. От предвидени за страната над 600 млн. лв. за периода 2007-2013 г. до момента са усвоени едва 10 млн. лв. Административните пречки и трудности са безброй. А малките биопрозводители, пионерите на биоземеделието в България, не могат да се преборят с тях и вече с години остават без стотинка субсидия за биологичното си производство. Те са постоянно на ръба на оцеляването, а България очевидно ще върне тези пари обратно в Европейския съюз.
Какво очаквате да се промени през 2011 г.?
- България ще следва тенденциите на европейския пазар. А там биопазарът расте с по-високи темпове от този на останалите храни. Той бележи ръст в повечето европейски страни дори сега, в годините на криза. Колкото по-висок е стандартът на едно общество, толкова повече хората държат на качеството и безопасността на продуктите, които потребяват. Всъщност и в момента има немалко търсене на биопродукция и над 90% от това, което се произвежда в България, се изнася успешно. Би било чудесно обаче у нас да се развие и преработката на биопродукти, да се развие биоживотовъдството, за да може добавената стойност от всичко това да остане в страната. В момента сме свидетели на износ на евтина непреработена биологична суровина и на внос на скъпи биопродукти отвън. Странно е, че в България също има интерес към български биологични продукти, но някак си потенциалните потребители (предимно млади хора и майки от големите градове) и производителите все още не могат да се намерят. Да намерят механизъм, по който да си бъдат взаимно полезни. Тук усилията трябва да са взаимни и нашата асоциация се стреми активно да работи с тези общности. В момента се разработват различни схеми по т.нар. модел "Солидарно земеделие", които да доведат до пряка връзка между производители и потребители. Остава и хората, които се занимават с биоземеделие, да оцелеят, за да могат да стигнат до биопазара със своите продукти. Що се отнася до улесняването на достъпа до евросубсидиите, предвидени за сектора, аз съм умерен оптимист. Има диалог в последната година с администрацията, работим заедно и по опростяване на нормативната уредба. Голям проблем са наложените до момента глоби и санкции, които тегнат на гърба на биопроизводителите, санкции, които ще бъдат удържани в бъдещи периоди от техните субсидии. И които в повечето случаи са наложени за технически пропуски в документацията или различно тълкуване на наредбите от страна на бенефициентите и администрацията. Нещо, което е недопустимо, защото противоречи на целите на Програмата за развитие на селските райони и изобщо на идеята европейският данъкоплатец да подпомага хората, които остават в тези райони и произвеждат качествена храна, щадейки и околната среда. Тези средства за предвидени за тях, а не за удобство на администрацията, за скъпи рекламни кампании на програмата, а още по-малко – за да се върнат обратно и да останат неусвоени.
.