Бихте ли казали какво представляват схемите за качество на ЕС за селскостопански продукти и какъв е смисълът от тях?

- Схемите за качество на селскостопанските продукти и храни включват "схема за защитени наименования за произход и защитени географски указания", "схема за храни с традиционно специфичен характер" и "схема за незадължителни термини за качество", сред които попадат "планински продукти" и "продукти от островно земеделие". Регламент №1151/2012 г. синтезира в себе си двадесетгодишния опит от прилагането на политиката за качество на селскостопанските продукти и храни, преминала през три основни етапа до този момент.

С приемането на двата регламента през 1992 г. се дава знак на селскостопанските производители, че произвежданите от тях традиционни и специфични продукти и храни играят важна роля за икономиката на селските райони.

Важно е да се отчете и фактът, че през 1992 г. стартира прилагането на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП), с която се бележи началото на края на политиката за подпомагане на цените на селскостопанските продукти и се преминава към подпомагане на производителите и въвеждане на политиката за развитие на селските райони.

През втория етап (2006 - 2012 г.) се въвежда определение за термина традиционен. Това означава доказана употреба на пазара за период от поне 25 години, показващ предаване от поколение на поколение.

От 2013 г. действията и регулациите на двата паралелни регламента се събират в една обща рамка и се включва нова, "незадължителна схема за качество", обхващаща планински продукти и продукти от островно земеделие.

Конкретните цели на защитата на наименованията за произход и географските указания са да се осигурят справедливи приходи за земеделските стопани и производители, да се гарантира единна закрила на наименованията като право на интелектуална собственост и да се предостави ясна информация за продуктите, която да даде възможност на потребителите да правят по-информиран избор.

Кои от тези схеми са най-използвани, с най-много регистрации, на този етап в ЕС и в България и какво е обяснението?

- От началото на действие на регламентите в целия ЕС са регистрирани общо 1481 селскостопански продукта и храни. По отношение на вида на регистрацията водещо място заемат защитените географски указания, следвани от защитените наименования за произход. Храните с гарантиран традиционен характер продължават да заемат нисък дял от общите регистрации - едва 6%.

По отношение на групите селскостопански продукти и храни водещо място заемат плодове и зеленчуци и месо и месни продукти (с по 26%). След тях са сирена (18%), зехтини (9%), тестени и хлебни продукти (7%) и др. Най-значителен е делът на регистрациите от петте средиземноморски страни членки – 69% от всички.

В Италия, Испания и Франция регистрациите на нови продукти и храни продължават, докато в Гърция и Португалия се отчита намаление в броя на новорегистрираните продукти.
Извън средиземноморските държави постоянен интерес и нови регистрации има в Германия и Великобритания.

От новите страни членки водещи са Полша, Чехия, Словения и Словакия, както и Хърватия, които изпреварват по брой регистрации доста от старите страни членки

Как оценявате прилагането на тези регистрации в България в контекста на случващото се в ЕС?

- На този фон богатството от традиционни храни и селскостопански продукти на България е изключително слабо представено с общо седем регистрации от две категории. Две защитени географски указания - "Горнооряховски суджук" (от 2011 г.) и "Българско розово масло" (от 2014 г.), пет като храни с традиционно-специфичен характер - "Луканка Панагюрска", "Филе Елена", "Роле Трапезица" (от 2014 г.), "Кайсерован врат Тракия" (от 2015 г.) и "Пастърма говежда" (очаква регистрация).

Какво дава тази регистрация на производителите?

- Изследванията на опита от ЕС показват, че производителите отчитат следните предимства при регистрация по схемите за качество: на първо място е получаването на пазарно предимство; следват повишаване качеството на продуктите; достъп до по-големи пазари и увеличаване на обема на продукцията; отговаряне на някои законови задължения; повишаване цената на продуктите; улесняване на сътрудничеството с други производители и др.

По-скоро за вътрешния или по-скоро за външния пазар са ползите?

- Трудно е да се обобщи. Например изследвания в Германия и Португалия сочат, че основната реализация е на вътрешните, а в някои случаи и на регионалните пазари. Има примери от Италия и Франция, при които продуктите със защитено наименование за произход се реализират изключително добре и на външните пазари. Всичко зависи от маркетинговата стратегия на производителите и производствения им капацитет.

Какви са основните социално-икономически ползи?

- На първо място, те допринасят за развитието на икономиката в селските райони чрез по-високите цени (премии), които производителите получават за регистрираните си продукти. Ако премията се разпределя между производителите на суровините и на крайните продукти, се подобрява икономическото състояние по цялата производствена верига. В повечето случаи се увеличава обемът на производство, създава се допълнителна заетост и се намалява обезлюдяването на селските райони, привличат се туристи, организират се фестивали и др.

Второ, те могат да бъдат ефективно средство за достъп до пазара, тъй като производителите могат да диференцират продуктите си. Освен това чрез схемите се насърчава опазването на разнообразието от типични продукти, които иначе биха изчезнали при обичайната пазарна среда.

Трето, те могат да опазят местните знания, опит и природни ресурси чрез включването им в продуктовите спецификации, особено агробиоразнообразието (породи животни и сортове растения) и заобикалящата ги среда. Схемите за качество и географски означения са важна част от европейската култура и културно наследство. Те допринасят за социалното сближаване, тъй като насърчават местните производители да работят заедно и да решават общите си проблеми.

Имат и положителна роля при повишаване на местната и национална идентичност и самочувствие, като стимулират производителите и потребителите да се гордеят с уникалните си традиционни продукти.

Какво пречи и какво помага на този процес в страната?

- Пречките са много, но аз ще се спра само на две от тях. Първата и най-важна е законодателството по отношение на санитарно-хигиенните изисквания. Европейските регламенти дават възможност за гъвкаво прилагане, което да отчита специфичните характеристики, особено при малките производители и производителите на традиционни храни. При нас все още има много работа за пълно използване на възможностите за гъвкаво прилагане на европейските регламенти от хигиенния пакет.

Втора пречка - схемите за качество и географски означения не са сред приоритетите на МЗХ. Само един пример: Регламентът за развитие на селските райони дава възможност за разработване на целева мярка, която да подпомага производителите в целия процес по регистрация и реализация на продуктите по схемите за качество. В нашата Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. такава мярка няма.

Какво още би могло да се направи и от кого?

- Мога да изброя следните минимални стъпки:

. Да се прецени потенциалът на традиционните български продукти, които могат да направят прехода от полупазарно производство към пазарна реализация

. Целево да се работи (медиаторска и юридическа помощ) с производителите им, за да се изгради ефективна група на производителите на съответния продукт

. Да се предоставя средносрочна техническа и медиаторска помощ на групите на производителите по изготвянето на продуктовата спецификация с оглед на най-благоприятното описание на производствения процес и географския район на произход, правилна оценка на схемата за качество, по която да се регистрират

. Да се подпомага процесът на регистрация от национално до европейско ниво, за да се намалят бюрократичните спънки и максимално да се съкрати периодът за регистрация

. Да бъдат подпомогнати групите на производителите, за да разработят стратегия и план за пазарното позициониране и реализация на съответния продукт.

Възможно ли е производителите да ползват финансиране отнякъде?

- Финансирането на тези стъпки и свързаните с тях дейности може да бъде от самите производители или проектно от различни донори. Най-логично ще бъде да се използват мерките на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. От съществуващите мерки могат да се използват подмярка 16.1 "Оперативни групи по ЕПИ", мярка 19 "Стратегии за местно развитие по подхода ЛИДЕР", както и целево използване на мярка 20 "Техническа помощ".

Въпросите зададе Боряна Генчева