България има традиции в производството на соя, има български сортове и това е потенциал, който трябва да гоним, казва в интервю за БТА Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации и съорганизатор на Демоплатформа "Дунавска соя 2016 г." .

Тя допълва, че Асоциация "Дунавска соя" е създадена, за да поощри контролирано качество на генетично немодифициран сорт в рамките на ЕС, и то в района на Дунав, заради климатичните и агрономични условия и да задоволи нуждите не само на фуражната, но и на хранителната индустрия.

Третото издание на традиционната ежегодна инициатива, посветена на соята, ще се състои утре, 24 юни, отново в Кнежа. По традиция тя е инициирана от земеделски стопанин ЕТ "ПРИС-Борислав Горанов", Институтът за агростратегии и иновации и Асоциация "Дунавска соя". Тази година в рамките на събитието ще бъдат представени 29 сорта соя, подбрани като най-подходящи за отглеждане на територията на Северна България. 13 от сортовете в демонстрационното поле се отглеждат за първи път в България.

Идеята на организаторите е да се види развитието на соята в по-ранна фаза, като чрез изведени от опита и практиката препоръки се даде възможност за своевременното отстраняване на допуснатите грешки при отглеждането й. Крайната цел е минимизиране на икономическите загуби от неправилното отглеждане на това важно за сеитбообръщението бобово растение.

В Демоплатформа "Дунавска соя 2016 г." традиционните за инициативата партньори от "БАСФ България, отдел Растителна защита" ще представят пред участниците портфолиото на компанията за растителна защита в соя. По време на открития ден ще бъдат представени сортове соя, предлагани на българския пазар от "Лидер Консултинг", "Еуралис Семена", "Пиргос Агро" и Опитна станция по соята - гр. Павликени, торове от "Екофол", както и земеделска техника от "Тайтън Машинъри".

Сред темите в семинарната част на събитието ще бъдат тенденциите, които се наблюдават при обработваемите площи със соя в България и другите държави-членки с представители в Асоциация "Дунавска соя", възможностите за подкрепа, които се предоставят на производителите на соя по линия на Общата селскостопанска политика, както и решаващото значение на качеството на сертифицираните семена.

"Големият интерес от страна на производителите и включването на нови партньори, предлагащи иновативни решения при отглеждането на соя е доказателство, че демоплатформата е полезна инициатива, в която си сътрудничат конкурентни компании за обмяна на опит и представяне на технологии в полза на българския земеделски производител", подчерта Светлана Боянова.

Следва пълният текст на интервюто:

Соята е една от най-замърсените с ГМО култури в световен мащаб. Как стои този въпрос при "Дунавска соя"?

- При демоплатформа "Дунавска соя 2016 г." става въпрос за инициатива на европейско ниво. Основната й цел е производството на свободна от генетична модификация соя с цел да се осигури местен соев протеин, произведен в рамките на ЕС, като контрапункт на големия внос от соя, който наистина е ГМО. А истината е, че имаме много голяма нужда от соев шрот за изхранване на животните, но не можем да произведем цялото необходимо количество, което именно налага вноса.

Откъде внасяме соята?

- Отвсякъде, където има производство - САЩ, Бразилия, са основните производителки, но там има и ГМО соя. Това на практика е причината, за да възникне Асоциацията "Дунавска соя" - да поощри контролирано качество на негенетично модифициран сорт в рамките на ЕС, и то в района на Дунав, заради климатичните и агрономични условия. Така всички държави, които са около Дунав, ще могат да произвеждат такава соя, която освен това да се преработи тук и да се наложи като търговска марка - "Дунавска соя" - соя, свободна от ГМО.

Идеята е с този сорт не само да задоволим нуждите на фуражната индустрия, но и на хранителната. В някои държави, като Австрия например, изцяло са минали на производството на храни, дори на яйца от животни, изхранвани с негенетично модифицирана соя със сертификата "Дунавска соя". Австрийците дори имат за цел да създадат производства във всичките си сектори на хранителната индустрия - мляко, сирена и т. н.. Идеята е тази соя да се използва по цялата европейска верига за снабдяване с европейски протеини, в това число и соята.

Главната идея е също ЕС да се освободи от зависимостта на вноса на соя и да елиминира риска от консумация на ГМО храни. Не на последно място идеята на инициативата е да се извършват изследвания за производство на семена, както и на растителната защита, която да бъде пригодена към негенномодифицираните култури.

Не крие ли опасност чистата от ГМО соя да бъде компенсирана с по-агресивна растителна защита и торене, което също да замърсява продукцията?

- Растителнозащитни компании са членове на "Дунавска соя" и реално тази платформа работи само със свои членове. А тяхната обединяваща кауза е именно за изчистване на хранителната верига. Затова и растителната защита, както и семепроизводството чрез тези фирми, са подчинени на тази кауза.

"Дунавска соя" със сертифицирано биопроизводство ли ще бъде?

- Да. Ще има знак и обозначение на продукта, което ще бъде поставяно, при положение че се спазват всички процедури на производството.

Как да съотнесем всичко това към България?

- Платформата затова е платформа - след извършване на необходимите изпитания, да видим кои точно сортове са подходящи за България. Нашите площи са предимно около Дунав и в миналото сме отглеждали 1 млн. декара със соя. Имаме традиции, имаме български сортове и това е потенциал, който трябва да гоним. В момента има и сортове от Австрия, Сърбия, Украйна и сега ние пробваме от тези сортове, но без ГМО, каквато, повтарям, е каузата ни.