Женският пазар, най-известният в София, съществува такъв, какъвто е, независимо дали го харесвате или не. Той е жив и автентичен, изхранва около 300 семейства и от него пазаруват по 40 000 души на ден. Съществува, защото е потребен и отразява цветно и в реално време определени обществени отношения, явления, интереси и... проблеми. Отразява, разбира се, и неумението (нежеланието) на компетентните институции да се справят с проблемите.

В хода на тези мисли се личи колко е удобно, ако Женският пазар в сегашния му вид просто спре да го има. Да му вземем ценното - локацията и пътникопотока, и останалото да изринем с булдозери. И най-вече да освободим терен за нещо молоподобно. Още повече че лъскавите строежи са индустрия, биха могли да са много по-рентабилни от купчина сергии, а и копи-пейстът им е лесна работа, не е като да мислиш специално решение за нещо автентично.

Значи - няма пазар, няма ги проблемите му. И паметта ни за миналото я няма.

С това обаче нито причините, създали пазара, нито потребностите, на които той отговаря, ще спре да ги има. И макар нелицеприятната гледка да изчезне от полезрението на едни, тя най-вероятно ще изскочи на десет нови места пред очите на други.

Заради всички тези рискове и изкушения започващата реконструкция на Женския пазар, по същество интервенция в жив организъм, изглежда много, много деликатен въпрос. И съвсем закономерно изправя на нокти различни обществени групи. Става повод те да се самоосъзнаят, да узреят, да станат борбени и да потърсят гласност. Което е голям подарък от Женския пазар за гражданското общество у нас. Екстра към социалните функции на пазара по отношение на онеправдани обществени групи.

Какво според нас трябва да се прави с пазара? След като изслушахме гледните точки на основните действащи лица (стр. 3-10), предлагаме активността да се ограничи до нещата, за които има консенсус. И това е, че ремонтът на пазара е наложителен като канализация, подова настилка и павилиони. (Поздравления за хората, който са се решили и нагърбили с него, след като други преди тях за 50 години не са.)

За останалото обаче - по-добре да не се разбутва. Защото интересите затова са по-скоро частни и аргументите не са достатъчно убедителни.

Една здрава улична настилка, била тя и с плочки, имитиращи павета, не е малко. Изглежда добра основа, върху която да бъдат сложени проблемите, за да започнат малко по малко да се решават.