Целта на това изложение не е да коментира (отново) евентуалните позитиви от проекта на Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти (проекта), а да обърне внимание на съществуващите противоречия между негови текстове и действащото законодателство (национално и европейско).
Проектът, лансиран от Министерството на земеделието и храните и спряган като "нови стандарти за качество на млечните продукти", има четири основни характеристики:

1. Представлява опит за въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на приложения 12, 13 и 15 към РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1234/2007 на съвета   от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП или регламентът)

2. Допълва списъка на наименования на млечните продукти, определен в приложение 12 към регламента с липсващите там, но характерни за България извара, кашкавал, айрян и цедено мляко

3. Въвежда две отделни определения за кисело мляко и йогурт и определя рестрикции за състава и етикетирането на киселото мляко

4. Въвежда понятието "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко".

Предвид изброените характеристики накратко ще обърнем внимание на няколко правни аспекта, които се набиват на очи при първо четене на проекта.

Нарушена забрана за цитиране
Проектът възпроизвежда почти изцяло разпоредбите на приложения 12, 13 и 15 на директно приложимия Общ регламент за ООП. Това е нарушение на забраната за цитиране, т.е. за повторно въвеждане в националното законодателство на директно приложими норми на европейското право. Забраната е обявявана многократно в съдебната практика на Съда на Европейския съюз (EuGH, Castells v. Spain, 24.04.1992, Appl. No. 11798/85, para. 43.).
(Не)приложимост на текстове от проекта
Проектът представлява компилация от цитати на разпоредби от посочените по-горе приложения към Общия регламент за ООП и други разпоредби. Част от другите разпоредби представляват забрани, които нямат аналог в европейското законодателство (напр. чл. 23, ал. 3, изречение последно и ал. 4) или непълни цитати на определенията на конкретни млечни продукти (напр. определението по  чл. 19). Предвид тези констатации трябва да се вземе под внимание, че при колизия на норми от различен ранг се прилагат нормите на акта с по-висок ранг, нормите на регламента и/или на другите европейски регламенти, на чиито разпоредби проектът противоречи.

Принципът "Открийте разликите"
Проектът прави опит да въведе различни определения за кисело мляко и йогурт. Опитът е твърде амбициозен и според нас обречен на неуспех, като се има предвид, че това са двете наименования на един и същ продукт – млечнокисел продукт, претърпял млечнокисела ферментация. За пример бихме могли да посочим факта, че в официалните преводи на множество актове на европейското законодателство понятието yogurt (йогурт), споменато в английските версии на актовете, е преведено в български варианти на същите норми като кисело мляко.
Министерството на земеделието и храните многократно декларира, че иска да защити "традиционното българско кисело мляко" и така да го отличи като продукт. Тук е мястото да отбележим, че редът и процедурата за защита на такъв тип национални продукти са разписани изрично в съответните регламенти. "Отличаването" на продукта, така както е предвидено в проекта, не е в съответствие с тях.

Новите понятия и изисквания за етикетиране
Понятието имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко е ново. Проведеното от нас проучване на европейското законодателство установи, че подобно понятие, а именно продукт, имитиращ мляко или млечен продукт, е използвано в решение на комисията от 28 октомври 1988 г. за установяване на списък на продуктите, посочени във втората алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) №1898/87 на съвета (88/566/ЕИО). Особеното в случая е, че Регламент (ЕИО) №1898/87, на чието основание е издадено решението, е отменен с влизането в сила на Общия регламент за ООП. Освен това приетият с решението списък касае само изрично включените в него продукти като кокосово мляко, кокосова сметана, бадемово мляко, какаово масло, алкохолни продукти, включващи в състава си сметана, и прочее продукти от подобно естество, чието наименование би могло да доведе до заблуда. В контекста на установеното проектът е неясен по отношение на смисъла, който законодателят ще влага в понятието продукт, имитиращ мляко или млечен продукт. Ако в случая става дума напр. за продукти с растителни мазнини, същите по аргумент на противното от определението в регламента не са млечни продукти и въвеждането на това понятие е излишно.

От друга страна, въвеждането на изисквания за етикетирането на определени храни като имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, без тези храни да са ясно установяеми или дефинирани, или без изискванията към тях да са нотифицирани по предвидения ред, създава пречки на свободното движение на стоки в условията на единен пазар. То противоречи на практиката на Европейския съд по член 28 от Договора за създаване на Европейска общност от 07.02.1992 г.

*адвокат в сътрудничество с правна кантора Schoenherr