През февруари Българската агенция за безопасност на храните масирано проверяваше етикетите на киселото мляко и това изведе на дневен ред поредното несъответствие между европейското и националното законодателство.

Възникна и въпросът: Като какво следва да бъде етикетиран продукт, който не претендира да е кисело мляко по БДС и в него има дребни горски плодове например? Като кисело мляко с плодове, като плодово-млечен продукт или като някаква трета хибридна форма.

Отговорът би следвало да е: като "кисело мляко", защото такива са изискванията на действащото законодателството. (В случая на директно приложимия Регламент 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Регламента) и на Наредбата за етикетирането и представянето на храни).

Приложение XII на Регламента определя, че като млечни продукти се означават продукти, получени изключително от мляко, с разбирането, че могат да се добавят вещества, необходими за тяхното производство, при условие че тези вещества не се използват за замяна, цялостна или частична, на която и да било млечна съставка. Т.е. тук не става дума за продукти, в които са вложени растителни мазнини, а за продукти, чиято рецептура комбинира киселото мляко с други съставки (плодове, плодови концентрати, адекватните стабилизатори или др.).

Проблемът възниква от факта, че през 2010 г. Националната ветеринарномедицинска служба е издала Заповед РД 11-327/18.05.2010. Въпреки че противоречи на регламента и поради това е нищожна, но все още се прилага от инспекторите на БАБХ в случаите на контрол.

Според заповедта "продукти, произведени с мляко с вложени немлечни съставки, не могат да носят наименованието млечни продукти, а "при производството на млечни продукти се допуска влагането само на мая, закваски и калциев двухлорид".

Заповедта на БАБХ ограничава приложното поле на регламента и налага допълнителни рестрикции върху млечните продукти, произвеждани и търгувани в България. Парадоксът в случая идва от това, че ако един производител се опита да спази директно приложими правни норми на европейското законодателство, той ще наруши български поднормативен акт. Чисто практически наред със спиране от продажби производителите са заставяни да променят опаковки и етикети. Така те би трябвало да ползват два типа опаковки/етикети за продуктите си според това дали търгуват на местния и на общия европейски пазар. Всичко това утежнява допълнително нелеката съдба на производителя.

Любопитен е въпросът защо и каква точно е основната цел на контролния орган. Дали да законодателства и да се държи популистки, като твърди, че защитава национален продукт. (В същото време не е направено нужното киселото мляко да бъде защитено като продукт със защитено географско наименование.) Или целта му е да следи за правилното прилагане на действащото законодателство. Медийно първото звучи много добре, но за съжаление противоречи на закона.