Българският бизнес все още опознава възможностите на 3D технологията

"Солидфил" е българска фирма, която предлага услугата 3D принтиране. С нейния собственик Димо Димов разговаряме за особеностите на иновативната технология и развитието на този бизнес в България.

Как се ориентирахте към 3D принтирането като бизнес?

Въпреки че съществуваме малко повече от две години, ние сме една от най-старите фирми в България, която се занимава изцяло с триизмерен печат. Да влезем в бранша на 3D принтирането за нас беше нещо логично. Екипът ни е създаден от технически и търговски кадри, които винаги са се занимавали с високи технологии. България е пазар, на който триизмерният печат тепърва ще се развива, и решихме да се възползваме от този потенциал.

Какво представлява технологията?

Накратко това е производствен метод, който за разлика от конвенционалните начини на производство изгражда обекти чрез наслояване на материал, а не чрез отнемане. От тук произлиза и индустриалното наименование на технологията – материалодобавно произвoдтсвo (Additive manufacturing). Дигитализираният модел на един детайл първо се разслоява от софтуера на принтерите и впоследствие слой по слой се изгражда физически от машината. По този начин няма форма на обект, която е невъзможна за изработка. Точно това е революционното при триизмерния печат. Всичко става в рамките на часове.

Какви са особеностите при приложението й в хранителната индустрия?

Приложението на технологията 3D принтиране в хранителната индустрия все още е експериментално. Има няколко разработени и търговско достъпни 3D принтера, които използват захар на базата на синтероване или шоколад на базата на екструдиране. Въпреки това работата с тях е трудна, цените високи, а приложението на крайните продукти все още не особено ясно или рентабилно.

Опити за принтиране с хранителни продукти се правят постоянно – НАСА експериментира с хранителен 3D принтер, който изпрати в Межународната космическа станция. Принтират се хамбургери и пици, смес за палачинки върху нагрят котлон, и други експерименти, които все още са само интересни, но не и практически лесноприложими.

Има и приложения на технологията, тясно свързани с хранителната индустрия, които по-често се използват, като 3D принтиране на форми за сладки например.

Как се развива бизнесът, свързан с 3D технологиите в България?

Истината е, че българският бизнес все още не е абсолютно наясно с плюсовете и минусите на технологията. Това е и нашата главна цел – да разпостраним 3D принтирането и най-вече приложенията му в индустриалния сектор. Все повече фирми разбират безспорната полза от бързото прототипиране чрез триизмерен печат и че това им спестява много ресурс, пари и време.

Има ли вече конкуренция на българския пазар при предлагането на услугата?

През последните години се появиха много малки и средни фирми, които предлагат тази услуга. За нас всеки опит да се разпространи технологията е от значение и не приемаме това за конкуренция. Важно е това да става качествено, за да не се разочароват потребителите.

Какво искат да принтират 3D вашите клиенти?

Основните потребители на технологията са компании, в които се извършва развойна и инженерна дейност, създават се нови продукти, индустриална екипировка, производство на пластмасови и метални детайли и други. Услугата се търси от фирми за противопожарна техника, медицинско оборудване, специализирана IT техника.

Има ли търсене и от страна на обикновени потребители?

Често се случва интересът на крайните потребители да е провокиран от нереални представи за технологията, предимно създадени от рекламни клипове, които представят 3D принтирането като нещо изключително лесно. Цената също е фактор от голямо значение при обиконовените потребители – едно е бизнес да инвестира в прототип на детайл, който може да му спести хиляди левове, а друго краен потребител да принтира играчка за детето си например.

По-ниски ли са разходите за производството на продукт чрез 3D технология отколкото чрез традиционни методи?

Триизмерният печат не е на етапа на масовото произоводство, не и към днешна дата. Не е рентабилно да се изолзва технологията за произоводство на детайли в средни или дълги серии. Ние например комбинираме 3D принтирането с други технологии за леене, за да предложим произовдство в къси серии (до 500-100 броя) и така да оптимизираме разходите на нашите клиенти за повече бройки.

Кои са плюсовете и минусите на технологията?

При триизмерния печат има три основни вида – FDM, SLA и SLS – всеки от тях си има плюсове и минуси, но заедно те компенсират повече от минусите на технологията. Все пак проблемни остават скоростта на принтиране, която все още не позволява технологията да бъде изолзвана за масово производтсво, видовете материали, които постоянно се развиват, но все още не са достигнали голямото разнообразие на останалите технологии, и не на последно място цената на принтерите и консумативите.

Кои са най-големите играчи в сектора в света?

Сред най-големите производители на техника за триизмерен печат са Stratasys, 3D Systems и Envisiontec. За съжаление те са и причината цените на технологията да остават все така високи. След падането на няколко основни патента се появиха и редица по-малки производители на настолни 3D принтери, но качеството е далеч от това, което технологията може да предостави.

Какви са тенденциите в развитието на технологията?

Все повече индустрии откриват приложения за 3D принтирането, което стимулира развитието й. Паралелно с това технологията се развива във всичко посоки – 3D принтиране с метали, храни, биологично 3D принтиране на органи и тъкани. През последната година се появяват все повече проекти за приложение на технологията в строитеството. Всичко това е свързано с развитие на протфолиото от материали, които могат да бъдат използвани, както и на скоростта на процеса.

Според анализатори потенциалът на 3D принтирането изглежда явен, но в същото време леко неясен. Така ли е и защо?

3D принтирането не е съвсем нова технология. В интерес на истината тя скоро стана на 30 години. Иновацията е в масовото й прилагане, което може да доведе до революция в произоводството и да децентрлизира цели индустрии. Дали това ще стане наистина, не е още ясно. Триизмерният печат трябва да пребори технологии, прилагани с десетилетия. Въпреки всичко през изминалите години технологията преминава през лавинообразен растеж, а изгледи за намаляне на тази инерция няма. При всички положения една голяма част от приложенията на 3D печата са вече неоспорими и търсенето на технологията е факт.