Бизнес преса за производителите на портокали

 0.06 евро e изкупната цена, която фермерите в Бразилия получават за един килограм пресни портокали. Тя трябва да покрие и разходите за транспорт до фабриките за производство на портокалов концентрат, собственост на големите концерни в бранша. В същото време през пресите за сок минава бизнес в размер на няколко милиарда долара годишно. Това твърди докладът "100% изцеден: Слепи за правата на работниците" по разследване на Verdi, втория по големина синдикат в Германия, съвместно с християнскатаинициатива Romero (CIR). В него двете независими организации описват условията на труд в плантациите в Бразилия и състоянието на пазара на всеки от етапите на производство и реализация на портокаловия сок на германския пазар.

Ценообразуването

На регалите на големите търговци в Германия литър портокалов сок под собствена марка, произведен от концентрат, се продава средно за 0.89 евро, пишат от Verdi. В общия случай 0.14 евро от тях отиват за данъци, 0.19 евро са марж на търговеца, 0.25 евро са печалба на компанията, разреждаща концентрата. Разходите за мита, транспорт и складиране са 0.11 евро. Онова, което остава за от другата страна на Атлантика, са 0.20 евро на литър сок. От тях гигантските концентратни династии в Бразилия ще "изцедят" печалбата си. Така се стига до абсурдно ниските 0.06 евро за кг портокали, които концерните плащат на фермерите в портокаловите плантации, коментират от синдиката.

Основният проблем е, че на всяко ниво по дългата верига на производство и доставки има значителна концентрация на пазарна сила, заключават от Verdi. Всеки от големите играчи по трасето откъсва своето парче от пая. В резултат натискът за ниски цени към крайните клиенти, който тръгва от големите търговци, не се разпределя равномерно по веригата, а рефлектира със смазващ ефект директно върху върху най-ниското й звено – фермерите в портокаловите плантации. Резултатът е множество дребни фермери на ръба на фалита, лоши условия на труд в плантациите, често потъпкващи всички социални права на работниците. За да оцеляват, плантаторите изтощават земята до крайност със сгъстено монокултурно земеделие и изливат безразсъдно химични препарати върху портокаловите насаждения с цел да повишат добивите и да понижат разходите си, твърдят от профсъюза.

Цар Портокал

Само един портокал съдържа достатъчно витамин С, за да задоволи дневната нужда на човек. Портокаловият сок е най-консумираната плодова напитка в света. В Германия средното потреблението на глава от населението е близо 8 л годишно при средно 20 л общо на плодов сок в ЕС. В глобален мащаб по-голямата част от портокаловия сок се прави от концентрат. (Изключение са продуктите, маркирани като NFC - Not From Concentrate. При тях сокът е пастьоризиран, а не дехидратиран.) Голяма част от потребители възприемат портокаловия сок като полезна напитка, заместител на портокала. Много от тях дори не подозират за

Множеството трансформации,

през които портокалите преминават, преди да достигнат до чашата им в познатия апетитен вид.

От плантацията пресните портокали попадат във фабриката за концентрат, където се сортират и измиват. В пресите всеки плод се изцежда поотделно, за да не попаднат кори в концентрата и да вгорчат вкуса му. Един тон пресен сок се получава от 10.2 хил. кг портокали (250 касетки).

От сока най-напред се извличат натуралните аромати, за да не бъдат изгубени при по-нататъшната обработка, след това водата. При тази преработка се губят и голяма част от полезните вещества, твърдят от Verdi. Затова пък като прах суровината е в пъти по-евтина за транспорт и складиране. Концентратът може да се съхранява до 36 месеца при температура от -10 С - т.нар. FCOJ (Frozen Concentrate Orange Juice). На световните борси FCOJ е основна суровина.

В Европа портокаловият концентрат попада във фабриките на разреждащите компании. Разреденият с вода литраж се овкусява отново с извлечените при дехидратирането натурални аромати. Добавя се витамин C, който е изгубен при концентрирането, и допълнително захар за повече сладост. От един тон концентрат се получават шест тона портокалов сок. Пакетиран, сокът заминава към търговската мрежа под марка на производител или собствена марка на търговец.

Бразилия е глобалният лидер

в производството на портокалов концентрат, с дял над 80% от световните доставки. На второ място са градините на Калифорния в САЩ, откъдето идват 16%от концентрата в света. Те обаче остават основно за вътрешно потребление. Близо 98% от концентрата, произведен в Бразилия, се изнасят. Основният регион с портокалови насаждения в Бразилия е Сау Паулу с над 200 млн. дръвчета. Там са и близо 90% от общо над 1200 преси за портокали в страната. Средно 70% от бразилската портокалова реколта се изцежда на сок.

Три концентратни династии

държат в ръцете си милиардния бизнес с концентрат в Бразилия. Това са Citrosuco ("Ситрусуку"), Curtale ("Куртале") и Louis Dreyfus ("Луи Дрефюс"). Бразилската Cirtosuco, най-големият портокалов концерн в света, дъщерна на германския суровинен гигант Fischer Gruppe, държи близо 40% от бразилския пазар. В края на 2011 г. Citrosuco придоби от бразилския суровинен конгломерат Votorantim четвъртия по големина производител на концентрат в страната - Citrovita. Уголемената династия на Citrosuco пое в ръцете си доставките на суровината за всяка четвърта чаша портокалов сок в света. Бразилската семейна компания Curtale държи около 36% от сегмента в страната. Богатството на портокаловия барон Хосе Луис Куртале се оценява на над 11 млрд. евро. Близо 12% от бразилския бизнес с портокалов концентрат принадлежи на френския суровинен гигант Louis Dreyfus. Citrosuco държи близо 500 фабрики за производство на концентрат, около 300 са на Curtale, над 200 са френска собственост.

Между 20 и 40% от суровините на трите гиганта идват от собствени портокалови насаждения. Остатъка концерните изкупуват от фермерите, директно от плантациите или с доставка до заводите им. Според боровия курс за деня цената гравитира около 2.60 евро за касетка портокали (40.8 кг).Производствените разходи за това количество са около 0.43 евро, транспортните - близо 0.27 евро.

Портокаловите плантации

"разцъфват" в Бразилия в края на 50-те години, когато след многократно масово разболяване на реколтата се създават устойчиви на болести кръстоски. С подкрепата на правителството добивите скачат главоломно. В същото време търсенето на пресни портокали в света далеч не може да задоволи възможностите на бразилските плантации. Ражда се идеята за производството на сок, после и на концентрат.

През последните десетилетия продуктивността на насажденията се увеличава непрекъснато. Създават се нови сортове, насажденията се сгъстяват. В момента добивът в голяма плантация достига до 900 касетки по 40.8 кг от хектар. За да се увеличат добивите, се влагат все повече пестициди,фунгициди и инсектициди. Мултинационалните химични концерни властват в региона, казват от Verdi. Натискът за по-ниски производствени разходи води до окрупняване на плантациите. В момента около 40% от портокалите се отглеждат от 50 плантации (0.4% от фермерите).

Портокал с часовников механизъм

Мощта на концентратните династии значително изкривява пазара, коментират от Verdi. Трите концерна договарят изкупните цени помежду си, като ги държат на ръба на производствените разходи. Те диктуват условията и имат власт да ги нарушават едностранно, твърдят фермери, цитирани от синдиката. В пика на изкупния сезон концерните лобистки манипулират надолу борсовите цени, които ползват като референция за изкупните. След като се прибере реколтата, цените на нюйоркската борса отново се изкачват до стабилните си нива, твърдят още от профсъюза.

Преди близо десет години централите на бароните на концентратите бяха претърсени от антимонополните власти. Иззетите документи и досега стоят заключени и забравени някъде, твърдят от Verdi. През 2012 г. Бразилската асоциация на производителите на цитрусови плодове (Associtrus) за пореден път представи пред бразилските власти доклад за нелоялните практики на концерните. Тя дори заведе иск срещу тях с обвинение в картелно споразумение, без особено болезнени последствия за гигантите.

Разконцентриране

В ЕС, най-големия вносител на портокалов концентрат в света, се вливат близо 2/3 от световния импорт. Основни за европейските доставки са пристанищата в Ротердам (Curtale), Антверпен (Citrosuco) и Гент (Louis Dreyfus и Citrosuco), където производителите на концентрат имат собствени платформи и складове.

Германия е най-големият потребител на бразилския концентрат в Европа (17%). На германска територия четири безалокохолни гиганта разреждат над половината от портокаловия сок за търговската мрежа в страната. Това са Emig/Refresco, в която в края на миналата година се сляха германската Gerber Emig и холандската Refresco. Другите са Riha WeserGold, Eckes-Granini Gruppe и Stute - водещ производител на безалкохолни напитки под private label. Основно от тези четири компании идват продуктите под собствена марка на големите германски търговски вериги

Aldi, Lidl и Rewe,

твърдят от Verdi. Aldi доставя основно от Stute, Riha WeserGold, Emig/Refresco и Valensina. Харддискаунтърът предлага собствен портокалов сок под марката rio d’oro. Vitafit е собственият бранд на Lidl. Концернът Rewe, под който са супермаркетите Billa и дискаунт веригата Penny Markt, продава портокалов сок от концентрат под марките Rewe и нискобюджетната Ja!.

При тези продукти е и особено силен натискът за ниски крайни цени вследствие на високата конкуренция и ценовите войни между дискаунтърите, коментират от профсъюза. Това е последната капка в чашата сок, която започва да се пълни срещу 0.06 евро за килограм портокали в бразилските плантации.  

• Facebook
• Twitter
• Email