98% от пазара на сирене се държат от български производители
Купувачите или залагат на познати марки, или в насипната витрина избират според цена
Фотограф: Цветелина Николаева
Мая Герасимова
Йолита Ботева
Йордан Калчев
Пазарни проучвания твърдят, че през 2014 г. производството на всички видове сирена бележи ръст от 14.5% в сравнение с 2013 г. Специално при бялото саламурено сирене по това време той е 21%, а при имитиращите продукти с растителни мазнини – 34%. Маркетингови изследвания сочат, че делът на продажбите на бяло саламурено сирене в търговските верги и супермаркетите расте и надхвърля 40% и в обем, и в стойност. В същото време продажбите в магазините с до 40 кв.м спадат – средно около 10% и в обем, и в стойност.
Тенденции
"Като цяло категорията на сирената е сравнително стабилна независимо от лекия спад през последната година според някои изследвания", коментира Мая Герасимова, директор маркетинг и продажби в "Димитър Маджаров – 2" ЕООД. По думите й бялото сирене е типично български продукт, така че 98% от пазара се държат от български производители. "Друга добра новина е, че само 3% от покупките в домакинствата са на частните марки на веригите (private labels), което означава, че потребителите или залагат на познати брандове, или в насипната витрина избират според цена. Намалява делът и на продуктите с растителни мазнини, а все повече производители избират да заложат на БДС технологията като утвърждаваща качеството на продукта", обобщи Мая Герасимова. И уточни, че фирма "Димитър Маджаров" има 3% ръст на продажбите при сирената през 2015 спрямо 2014 г.
Йордан Калчев, ръководител глобална бизнес единица "Храни" във "Фикосота", също твърди, че през последната година пазарът на бяло саламурено сирене в страната остава стабилен като килограми с плавен ръст в стойност. Калчев също отчита традиционния интерес на българите към бялото саламурено сирене не само в страната, но и при живеещите зад граница. "Българинът трудно прави компромис с качеството на това, което обича. Хората все по-често си купуват качествено сирене, произведено с гарантирани суровини, с безупречна технология на производство и марка, която гарантира за това", посочва още една тенденция на този пазар Йордан Калчев. И уточнява, че през есента на миналата година "Фикосота" е регистрирала марката Bulgarea за производство на сирене и кашкавал по БДС.
"Потребителите веднага реагираха положително. Много от тях преоткриха вкуса, който обичат, други получиха уверението, че продуктите, които купуват, са с неизменно качество. Потребителите се умориха от анонимни марки и продукти, появяващи се през годините, при които изкушаващо ниските цени впоследствие се оказват голям компромис", коментира Йордан Калчев.
Най-често купуваната разфасовка е от 1 килограм, отчитат маркетолози. "Делът на насипното сирене е над 70%, но с всяка измината година делът на предварително опакованите продукти расте. Това е в сила особено за наложените брандове, които гарантират качеството на продукта", отчита Мая Герасимова.
"Интересна тенденция за миналата година е сериозният ръст на козе и краве мляко за сметка на овче и биволско. Продуктите от козе мляко – сирене, кашкавал и кисело мляко, следват тази тенденция на изпреварващ развитието на пазара ръст", посочва Мая Герасимова. По думите й характерно за фирма "Димитър Маджаров" е, че тя е "изключително наложена като производител не само на краве сирене, което е по БДС технология, но също и на овче, козе и биволско, които заемат над 30% от продажбите на дружеството на сирена".
Имитации, внос, износ
Анализ на пазара на млечни продукти, подготвен от Центъра за агрополитически анализи към Института по аграрна икономика и представен в началото на тази година, посочва, че периодът от 2006 до 2015 г. е показателен за кризата в млечния сектор, предизвикала огромен дефицит на българско мляко и постепенното навлизане в продуктите на вносни растителни масла. Според проучването през 2006 г. консумацията на бяло саламурено сирене в страната е достигала 60 хиляди тона годишно, а през 2014 г. пада до 13 хил. тона. В същото време така наречените "млечни деликатеси с растителни масла" се настаняват трайно на пазара - от нула потребление през 2006 г. консумацията им през 2014 г. достига 59 хил. тона.
Продължаващото ембарго за внос на някои хранителни продукти в Русия постави част от производителите на млечни продукти в страната на колене. Причината е, че в страната започна внос на млечни продукти от други европейски страни, предназначени за руския пазар. Според производители част от тези продукти се продават на дъмпингови цени. Статистически данни сочат, че вносът на сирене през 2014 като количества е 17% от целия внос на млечни продукти в страната, доминиран от мляко, сметана, суроватка.
Бялото саламурено сирене остава основен експортен продукт на България. През 2014 г. са изнесени 21 534 тона (15% повече, отколкото през 2013 г.) - главно в Гърция, Германия и САЩ. Данните до август 2015 г. показва, че износът е намалял с 6% до 14 000 тона, от които около 5000 са за страни извън ЕС.
Перспективи
Експертите от Центъра за агрополитически анализи към Института по аграрна икономика прогнозират, че до 2020 г. е възможно консумацията на бяло саламурено сирене в страната леко да се повиши, но максимумът, който може да достигне, е 18 хил. тона годишно. Останалото производство на бяло сирене изцяло ще отива за износ, се твърди в анализа им. Те очакват, че през 2015 и 2016 г. ще има лек спад до 50 хиляди тона на имитиращите продукти с растителни масла, но потреблението им ще остане в тези рамки и в бъдеще.
Според Йолита Ботева, маркетинг директор на ОМК, потребителите "ще продължат с традиционни предпочитания към трайните млечни продукти в избора си (в максимален дял бяло саламурено сирене и кашкавал от краве мляко) поради хранителните навици и типичната употреба в българската кухня, където те са както за директна консумация, но и като съставки в приготвени ястия". "Само значението на съотношението вкус - цена - качество при богатия избор ще придобива по-голяма тежест. Именно заради това разцветът на специализираните магазини за млечни продукти ще продължи, защото там освен всичко всеки потребител има и усещането за връзка с корените, сантимента от традицията (в храненето), остава чувството за гарантирано натурално качество на продуктите", коментира Ботева.
"Вносните трайни продукти няма да изместят местното производство въпреки често атрактивната цена (обусловена или от благоприятните за млекопреработватели от други европейски държави условия, като например произведени от отлично по качество сурово мляко с финансова подкрепа от държавата, или защото са с имитиращ млечен състав)", категорична е Йолита Ботева. Според нея "интересните и модерни млечни продукти, с които българинът посвикна като присъствие (тип моцарела, синьо сирене, пармиджано реджано, скаморца и пр.), ще присъстват като разнообразие, но няма да спечелят по-заслужено място в хладилника в българските домове".
Йолита Ботева прогнозира също, че ще наблюдаваме подобряване на вида на българските продукти като опаковка. "Най-продаваният грамаж все по-малко ще е в диапазона 700 г - 1 кг, а по-скоро ще имаме разнообразни и естетично по-удобни по-малки опаковки, които позволят и опитване, и опции купувачите да вземат една марка за директна консумация и друга за влагане при приготвяне", обобщава тя.
"Сега сиренето с нефиксирано тегло (насипно или пакетирано) представлява по-голям дял от потреблението, но с развитието на търговската среда в страната изборът на рафтовете ще се ориентира все повече към пакетирани продукти с точно тегло и с по-добър профил на печалбата за търговците", твърди Йолита Ботева.
.