Гергана Маринова и Димитър Начев от GfK България:
България - на опашката в Югоизточна Европа по основни икономически показатели
Модерната търговия е с най-голям дял в Хърватия, България и Румъния.
Гергана Маринова
Димитър Начев
Югоизточна Европа е подвластна на
Неблагоприятни демографски и макроикономически трендове
Всички страни с изключение на Румъния и Турция се характеризират със сравнително ограничени пазари, населението в тях силно намалява и застарява, доходите са значително по-ниски в сравнение със средните в Европейския съюз, обобщи ситуацията Димитър Начев. Всичко това пряко влияе върху покупателната способност на хората в тези държави и върху развитието на ритейл бизнеса.
Най-негативната демографска тенденции в региона е много малкият брой млади хора и увеличаването на дела на застаряващото население. България е в най-критичната група, в компанията на Сърбия и Гърция – едва 14% от населението в тях е на възраст под 15 години. Страната ни е и втора (след Сърбия) по най-висок дял на поколението над 60 години - 26%.
Неблагоприятният демографски ефект се усилва и от факта, че домакинствата в региона намаляват като брой и размер. България е с най-малък брой членове в домакинство – то се състои средно от 2.4 души, докато доста напред пред всички страни е Турция – с 3.5 души.
България е и рекордьор с най-ниските средномесечни доходи в Югоизточна Европа – регион, който като цяло е известен като беден, със значително по-ниски доходи от средните в ЕС. Българите заработват средномесечно по 420 евро. Най-близко са румънците, които работят за по 512 евро. В динамиката по този показател Турция напредва много бързо, а най-богатите страни в региона, със сравнително високи доходи, близки до средните в Европа, са Хърватия и Гърция – съответно 980 евро и 1744 евро.
В същото време БВП на шестте страни не се различава много, но е различна динамиката на неговия растеж, обърна внимание Димитър Начев. По този показател България бележи устойчива тенденция, като брутният вътрешен продукт е с ръст от 3% през второто тримесечие на 2016 г. спрямо същия период на миналата година. В същото време страната ни е предпоследна (изпреварвайки само Сърбия, която не е член на ЕС) по дял на БВП на глава от населението – 19 169 евро. Обща характеристика за икономиката в шестте изследвани страни е и че всички те имат отрицателен търговски баланс. За България той е в размер на 3 млрд. евро.
Не много оптимистична е общата икономическа картина в региона, отразена и в различните
Международни бизнес индекси
които представиха анализаторите от GfK. По един от най-важните – индекса Doing Bussiness на Световната банка, страните, които са сравнително нови членки на ЕС - Хърватия, Румъния и България, имат по-предни позиции заради успешно направените реформи в различни сектори. По индекса за икономическа свобода, който е най-показателен за инвеститорите, тъй като отчита ефективността на администрацията, съдебната система, регулационния режим в съответната страна, на челно място е Румъния, при това с голяма преднина, а България е в средата. Класацията е още един силен индикатор, че регионът няма добра слава като инвестиционна дестинация.
България е най-добра по индекса за публичния дефицит, по който може да се съди за очаквания дългосрочен икономически ефект в зависимост от дълговото бреме върху населението. Тя е първа в региона, с най-ниска задлъжнялост.
Страната ни обаче значително отстъпва по няколко възлови индекса за икономическото и социалното развитие. Три от шестте държави в региона я изпреварват по индекса на ООН за човешкото развитие, който показва доколко адекватно всяка страна дава възможност на своето население да се развива. България е най-зле – последна в региона, по барометъра на корупцията на "Трансперънси интернешънъл", който отразява доколко във всекидневието си хората в страните се сблъскват с корупционни практики. България е предпоследна (загърбвайки само Сърбия) и по индекса на Световната банка за логистиката, който дава представа доколко инфраструктурата на съответната страна е благоприятна за развитието на икономиката и обществения живот.
Обединяващо за Югоизточна Европа и влияещо значително върху развитието на пазарите в нея е високото ниво на безработица, особено сред младите хора. То е и една от причините за масовата им емиграция. Най-висока – 23%, тя е в обхваната от дълбока криза Гърция. България, отчасти и заради намаляващото си население в трудоспособна възраст, успя да намали безработицата до 8%. В най-добра позиция е Румъния с 5% безработица.
В тази ситуация българите остават песимисти за общото икономическо състояние на страната и за благоденствието си, сочи изследването на GfK "Барометър на потребителското доверие". Въпреки това като цяло от 2009 г. насам има известен позитивен ръст, макар че все още сме далеч от европейското ниво, посочи Димитър Начев.
Икономическата турбуленция в страните от Югоизточна Европа се вижда много ясно в
Тенденциите в пазара на бързооборотни стоки
в региона, подчерта Гергана Маринова, мениджър клиентски услуги в GfK. Тя се обоснова с резултатите от изследването "Потребителски панел" на компанията. Традиционната търговия все още играе ключова роля за целия регион, особено за страни като Сърбия и Турция. Модерната търговия е представена по-добре в Хърватия, България и Румъния. У нас и в северната ни съседка тя заема около 55% от сектора. Нарастването на дела й се дължи в голяма степен на динамика вътре в сектора и неговото преструктуриране.
Важен момент в изследването на GfK е установяването степента на консолидация на ритейл пазарите в тези страни чрез определяне на дела на топ 3 играчите в тях. В Хърватия и Сърбия водещите топ играчи обхващат почти целия модерен сектор. Трендовете в България и Румъния са доста близки – групите на топ 3 покриват около 2/3 от пазара. Най-фрагментиран е пазарът в Турция, където има най-голям брой играчи, предимно местни, и значението на топ 3 не е толкова силно.
Характерна тенденция според Гергана Маринова е, че в цяла Югоизточна Европа собствените марки на търговските вериги имат по-нисък дял, отколкото в Централна Европа (там е средно между 30 и 40%). Хърватия е с най-голям дял на собствените марки в региона – 21%, докато България и Сърбия са на опашката – съответно с 9% и 5%. Това е естествено, тъй като този дял зависи от структурата на модерната търговия - собствени марки се купуват от модерните търговски канали, подчерта експертката.
Интересен е и анализът кои са водещите категории в сегмента на собствените марки. В Турция и Румъния най-привлекателни са нехранителните стоки, а в България и Хърватия предпочитанията са към топено сирене и млечни продукти, както и зърнени закуски.
Обща тенденция за страните от региона се очертава и от динамиката на разходите за бързооборотни стоки в тях. Ако към края на 2014 г. секторът е бил значително по-динамичен, през първите шест месеца на тази година той е на статично ниво, дори и на спад в Сърбия. Зад тази тенденция стоят два важни индикатора – честотата на покупки от домакинствата и стойността на една покупка. Изследването на GfK показва, че домакинствата в региона свиват честотата си на покупка, т.е. ходят по-рядко до магазина, но за сметка на това се увеличава стойността на отделната покупка, което е и логиката на модерната търговия.
Българите и румънците правят известно изключение от нея нея. Те пазаруват най-рядко, но в същото време стойността на отделната покупка не е по-висока спрямо потребителите в останалите страни, което говори за сравнително по-нисък стандарт. Данните за първото полугодие на 2016 г. сочат, че домакинствата в България са отишли в магазина средно 137 пъти, като купените продукти струват средно 5.2 евро. В Хърватия са най-добрите купувачи - с честота на пазаруване от 159 пъти те харчат по 8.7 евро средно, което е най-високата стойност в региона.
Ритейл компаниите трябва да държат под внимание всички тези демографски, социални и икономически тенденции, за да може да присъстват успешно на пазара в България и в съседните страни в региона, съветва Гергана Маринова. Те трябва да полагат усилия да направят продукта си адекватен на променящото се потребителско поведение и да адаптират бизнеса си спрямо него.
.